В четвъртък Окръжният съд в Ловеч изненадващо пусна под домашен арест шофьора от Лесидрен - Филип Михайлов, който уби две деца край пътя до селото.
В същия ден Филип Михайлов и Ален Асенов - мъжът, който шофирал заедно с Филип във въпросната вечер, дадоха първото си интервю за bTV.
Филип уверява, че никога повече няма да се качи на кола. Ако има възможност, би се отказал и от шофьорката си книжка.
По думите му обаче гонка не е имало, макар за тежкия инцидент да не е виновен само той.
Във фаталната вечер Ален изненадващо започнал да се „закача” с Филип на пътя, като се приближил твърде много до колата му и го засякъл.
За да не се удари в него, Филип „кривнал” вдясно. По думите му заедно с това ударил и спирачки. Скоростта му в този момент била около 70-90 км/ч. Видял децата от двете страни на пътя, но преценил, че има място да мине.
Филип казва, че първоначално не разбрал какво става, чул нещо. Едва когато слязъл, видял блъснатите деца и започнал да им оказва първа помощ.
Сега изразява съболезнование на семействата на загиналите деца, а за себе си казва, че това, което продължава не е живот.
Ето и цялото интервю, което Филип и Ален дадоха за трагичния инцидент:
- В рамките тука на населеното място караше (Ален – бел.ред.) на дистанция. След като излязохме от табелата на селото почна да прави някакви закачки отзад, да са доближава близо зад мен.
- Ти вероятно даде газ тогава ?
- Не, не съм. Карах си в рамките на нормалното, с 90 съм карал.
- Гонка ли правехте?
- Не, не сме. Като видях групата хора предварително намалих, убих скоростта. Имаше две разположени групи и от двете страни, и се насочих да мина между тях. Обаче неговото неспазване на дистанция го видях, че работата отива към удар в задницата. Излезе да ме заобикаля, обаче не предполагаше, че в лявата страна има хора. В един момент остана срещу тях. Даде газ, за да не ги удари и успя да се прибере половината в лявата лента, половината в дясната. В този момент останах в безтегловност. Имаше два – три метра дистанция, което... не е дистанция. Натиснах спирачките, свих десен волан, за да не го удара. Ако го бях ударил в задницата, той щеше да се завърти и да попадна в лявата група.
- Обаче така, завивайки волана Вие попадате директно в хората...
- Не ги ударих директно, видях едно празно място, където нямаше хора. Сами можете да видите колко време се е влачила колата в банкета. Нямах друг избор.
- Защо не продължи направо?
- Ако бях продължил направо щях да го ударя него и да се завърти на платното. А при такова въртене вече не се знаеше колко жертви щеше да има.
На място издъхва 16-годишната Велислава... малко по-късно и връстникът й Марино. Друго момиче е тежко ранено.
- Много съжалявам, изказвам съболезнованията си към загиналите, близките на двете семейства, но просто не ми беше дадено време за по-адекватна реакция. След като слязох разбрах, че съм ги бутнал. По-късно, като останах в ареста, всеки ден мислех и стигнах до извода, че можеше да бъде и още по-трагично, защото осъзнах, че моята кола се движи на газ. Един евентуален удар в задницата на моя автомобил можеше да възпроизведе много сериозен взрив.
- Нека да не омаловажаваме трагедията – две деца са мъртви. Ще се качиш ли отново на кола?
- Не, даже, ако има някакъв вариант доброволно ще се откажа да шофирам до края на живота си. Искам да кажа на техните родители, на близките им – просто не ми беше оставено време за друга реакция. Аз поемам своята отговорност.
- Наистина ли се чувствате виновен както твърдите или изцяло прехвърляте отговорността към другото момче Ален, който се е закачал с Вас, както казвате Вие.
- Аз чувствам вина за това нещо, но не изцяло. Нормално е един човек да се разкайва след такова нещо. Всеки да си понесе последствия.
- Вашето последствие какво трябва да бъде?
- Това нещо ще бъде решено в съдебната зала.
- Вие какво наказание бихте си определили?
- Човек не може да се наказва сам, има хора за това нещо.
Ален Асенов обаче не се чувства виновен. Твърди, че няма нищо общо с катастрофата.
- Филип твърди, че ти си го натискал на пътя във фаталната вечер и затова се е стигнало до катастрофата.
- Според мен не е така, но всеки си има собствена версия.
- Опитваше ли се да правиш гонка с него? Или нещо такова на пътя?
- Аз гонки не съм правил.
- Той твърди, че си го притискал, карал си близо до него и след това, за да не те удари е кривнал в дясно.
- Ми аз го изпреварих, но доста по-далече мястото, където се случи инцидента.
- Имаш ли вина за катастрофата?
- Аз не се чувствам виновен.
Според версията на Ален в момента на катастрофата, той вече бил пред Филип и не видял какво точно се е случило.
После обаче се върнал. Видял пострадалите, но си тръгнал, защото, по думите му, подобни гледки не му понасяли.
Филип споделя, че животът му след катастрофата не е същия.
- Живот ... то не е живот това. Съществуване някакво, не е живот това.