Макар и да се намира във видинския регион, най-бедния в България и в Европейския съюз, село Сланотрън плаши с бунт срещу плановете за изграждане на завод. Местните хора са притеснени, че технологията за преработка на гуми, която ще прилага предприятието, е опасна за здравето.
В Сланотрън живеят 450 души, чийто основен поминък е земеделието. „Имаме минерален извор, основното притеснение на хората е новият цех – първо получи разрешение за безотпадъчна преработка на автомобилни гуми, после разрешение за съхранение и преработка на 20 000 тона отпадъци, накрая сигурно ще получи разрешение и за експериментират с живота на хората”, коментира кметът Венелин Павлов в ефира на предаването „Тази сутрин” по bTV.
Според него Оценката за въздействие на околната среда (ОВОС), който е положителен, все пак не е взел предвид, че в непосредствена близост има два острова в река Дунав, защитени от НАТУРА 2000, както и няколко други подобни съображения.
„Процедурата по ОВОС е много стриктна и продължи повече от 9 месеца. Имаме разрешение за съхраняване на отпадъци, защото гумите все пак са отпадък и трябва да ги получим, преди да ги обработим”, коментира изпълнителният директор на „Търговска и технологична компания", която строи завода, Тодор Николов.
Основните притеснения на местните жители са от замърсяване на въздуха с фини прахови частици по технологията на пиролизата, която според цитирани от тях данни е „канцерогенна, токсична и забранена в ЕС”. „Има спор дали ОВОС е взела предвид всички данни за технологията”, заяви една жена от Сланотрън.
Представителите на компанията отхвърлиха тези притеснения, като подчертаха, че технологията е развита и цитираните данни са от „80-те и 90-те години”.
„Използваме пиролизна технология, а не такава, която ползва изгаряния – няма отпадни води, а газовете съдържат само въглероден двуокис и водна пара. Останалото са четири пазарни продукта, няма да излизат никакви фини прахови частици”, категоричен бе изобретателят на технологията, която ще бъде приложена в строящия се завод д-р инженер Димитър Колев под бурните освирквания на жителите на Сланотрън.
Изграждането на съоръжението пък е финансирано по европейската програма „Конкурентноспособност”.
„Гумите се разлагат с нагорещени газове. Гумата попада в инсталацията, в пиролизния тунел се обдухва с нагорещени газове, извличат се продуктите, остава въглерод под формата на сажди, които също се използват в индустрията – за черните пластмаси. Обработваме газовете, след което минава през триетапна технология на изчистване, разработена съвместно с БАН. През комина излизат водни пари”, обясни директорът на компанията Тодор Николов.
Той подчерта, че технологията е български патент, а подобни заводи функционират в Англия, Канада, Русия и Китай.
Критики към проекта е имал и областният управител на Видин. Николов обаче обясни, че те са били по отношение на административни процедури, а не на технологията.
„Между 20 и 30 работни места ще бъдат разкрити, а над 100 000 лв. годишно ще влизат в икономиката на региона”, изтъкна накрая директорът, но притесненията на местните хора така и не бяха успокоени.