Общината в Созопол разгони къмпингуващите незаконно край залива Вромос - единственото официално обявено в България място с радиационно замърсяване.

Горичката край него е един от най-популярните нерегламентирани къмпинги. Хората там са си създали всички необходими условия. Децата на много семейства са израснали там, прекарвайки по цяло лято, и продължават да идват, въпреки че преди няколко години плажът беше обявен за радиоактивен и затворен.

Повечето не са и чували за радиация, други не вярват, че има опасност. Докато стягат багажа, прехвърлят различни версии защо ги гонят сега. „Това не съм го и чувала даже. Не съм сигурна дали е вярно... Предполагам, че това се прави, за да може човек нормално да отиде на къмпинг и да печелят пари", коментира Ласка Василева от София.

„10 години го сложете, никой не е дошъл да каже: „Плажът е радиоактивен" или пък да има знак... Апетитите са големи за мястото", смята Ервант Агоп от Айтос.

„Всички места, които не са къмпинги на територията на община Созопол, общината не е в състояние да обозначи с табели", обясни директорът на „Икономически дейности" в община Созопол Калина Павлова.

Табели сега предупреждават само да не се пали огън. „Ако мислят за радиацията, ще забранят да идваш на плажа! Пък елате събота или неделя, тук става плажната ивица, все едно, че си в Несебър или Слънчев бряг”, разказа къмпингуващият Николай Колев.

И през седмицата неохраняемият плаж се пълни с летовници. Малко знаят за коктейла от радиоационни елементи - уран, торий, радий, изхвърлян от близката мина „Росен" години наред.

За да разсеят спекулациите, здравните власти правят замерване - с два уреда, които мерят радиацията по различен начин. „Нормалният фон за района е около 20 микрорентгена, а в нови единици - 0,20 микросиверта. В момента тук е 32 микрорентгена. Безспорно, има тук завишени стойности. По-нататък вече пада - 28-26. Водата обаче е чиста! И да има частици в пясъка, те са се отложили на дъното, защото са тежки", обясни д-р Николай Милтиядов, началник на отдел „Раодиационен контрол" е РЗИ – Бургас.

Рекултивацията на плажа през 90-те години на миналия век, когато са изгребани големи количества замърсен пясък, заменен с нов, безспорно има ефект. Според учените обаче няма как районът да бъде изчистен изцяло. „Просто не може да стане като на другите плажове. Винаги ще има нещо остатъчно, защото то е наслоявано години наред", категоричен е д-р Милтиядов.

На мястото, където са били заустени отпадъците, показателите скачат близо два пъти над нормалните. По-високи са и край импровизирания къмпинг. „Ако беше толкова опасно, щяха да го затворят", казват обаче къмпингуващите.

„Може би хора с по-скромни възможности идват тук, това е! Защото цялото Черноморие се превърна в шезлонги, чадъри... няма зона, където един нормален българин да отиде да почине за 2 часа дори”, обясни Светла Вичева от Ямбол.

„Потенциален риск си има, но не е толкова голям за краткосрочен престой", увери представителят на Здравната инспекция.

Опасността е при продължително лежане на пясъка и е индивидуална. От РЗИ предупреждават, че плажът си остава затворен за летовници и е единственият, който Регионалното министерство няма да отдава на концесия. „Това камъче го намерихме в морето - има чисто злато, 24 карата, без никакви примеси. Смятам, че заради това е интересът тук и ни гонят. Някой явно има интерес да го купи", предположи Меглен Тодоров от Пловдив.

Специалисти предлагат по-задълбочен анализ на национално ниво да реши бъдещето на района. Компромисен вариант би бил отделяне на замърсената зона, а останалата част от плажа да се ползва свободно.