Чували ли сте за село Лещен? Известно е с ценните каменни къщи и калдаръми и с това, че се намира само на няколко километра от защитеното село Ковачевица. Лещен, обаче, притежава нещо още по-ценно. Това са бай Атанас и баба Донка - последните жители на селото.
Баба Донка рядко посреща гости. В дома й влизат само селските кучета и котки, а през лятото и някой турист, случайно преминал покрай старата каменна къща. „Ний сме, сине, единствените в Лещен - жители на село Лещен, местни. А иначе имаме - италианка имаме, французинка имаме, германка имаме, гъркинка имаме”, казва тя.
„Старите измряха като нас. Младите отидоха... няма работа”, разказва баба Донка. А бай Атанас е свикнал, че няма хора в селото, но си спомня как е било преди години. „По-рано хоро на центъра - от тъмно до тъмно”, казва той.
С бай Атанас са женени от 58 години. Още се обичат и казват, че най-важно е уважението един към друг. Запознали се на вечеринка, когато селото било с 700 жители.
„Слава богу, досега Бог ни е уважил много! И деца ни е дал, и внучета, и правнучета. И нито ме е напсувал, нито му съм нещо сгрешила”, казва баба Донка.
Имат 5 внучета и 3 правнучета, но децата не идват да ги виждат често - нямат време. „Виждаме ги на снимчица, какво да правим”.
Като млад бай Атанас бил зидар. Строил е някои от най-старите къщи в селото. Тогава, преди повече от 60 години, зидарите говорили на таен език - мещренски. „Дюлгерите, дето строят къщи - те са го измислили тоя език. Например хванали сме някаква къща да правим. Нема да говорим правилно, ще говорим наш език. Това се казва дюлгерски, мещренски”, разказва той.
Баба Донка обаче не му разбира, когато й заговори на тайния език.
Спомнят си за миналото с усмивка. „Неговият баща беше гайдаджия. И цял ден хоро. На Бабинден младите, дето имат малки деца, ходят от къща на къща украсени с цветя, с ракия, с винце. Да идат на честито, че имат младо”, казва баба Донка.
Тя с нетърпение чака да дойде лятото, защото в селото идват много туристи и има с кой да си поприказва. „Най-важното, което е - телевизията. Пуснем телевизията - тя ни казва всичко”.
Липсват им само децата. „Иначе с пенсийките си караме – по 150 лева са ни”.
„Останахме защото тука сме си по-свободнички. Там по- ще се притесняваме. Ние ходихме, поседяхме”, казва баба Донка. „Поседяхме и викам на бабата - дай да бягаме от тук”, допълва бай Атанас.
Казват, че ще останат в село Лещен докато ги държат краката. Защото няма нищо по-хубаво от родния край.
