Това е история за смелостта на една млада българка с голяма мечта, завърнала се от Милано в родопското село Хвойна, откъдето са корените й. Мечтата й е да вложи наученото в Италия за възстановяване на порутеното училище в селото. История за хората, които са по-големи от мечтите си.
В Миланския политехнически университет са учили хора като Джан Франко Фере и Джовани Батиста Пирели. В основното училище "Св. Св. Кирил и Методий" в с. Хвойна за последен път училищен звън се чува преди 10 години. Днес в селото няма училище, няма и болница. Жителите му са под 500, а децата в училищна възраст под 25.
Кристияна е на 24 и втора година учи в Миланския университет. Владее няколко езика и описва живота си в Милано като романтичен. Иска да се върне в България, защото има мисия. Дипломният й проект, с който ще завърши висшето си образование като архитект се превръща в кауза. Кауза за спасяването на шепа българска история, събрана в сградата на едно забравено българско училище.
„Буквално се блъснах в стената на училището, точно когато трябваше да търся сграда за дипломната и работа. Беше съдбовен момент”, споделя Кристияна Брънзалова.
„Прекарах един цял 14-часов ден във взимане на мерки на сградата. От сутринта до вечерта. Направих си чертежа и от там вече тръгнаха нещата”, каза тя.
По думите й една група студенти по архитектура, ако прекарат седмица в района, могат да научат страшно много за начините на строителство в България.
Семейните корени на Кристияна са в Хвойна, но тя никога не е живяла тук. И въпреки, че се е докоснала на блясъка на голям европейски град като Милано, тя милее за българското селце и иска да използва всичко, което е научила в престижния университет, за да му помогне.
„Прадядо ми Петър е бил един от първите учители, след това неговия син Иван Брънзалов също е преподавал тук. Това беше основната причина да започна да правя тези неща. И дори все още има техни ученици, които ми разказват за тях истории. Наистина усещането е много специално”, категорична е Кристияна.
„Ще си направя лъскав офис и в Хвойна, колко му е. Ще привлека и други. Аз ще съм този архитект, който ще може да им покаже нещо интересно. Ще мога да споделя всичко това, което съм научила в чужбина. Продължавам да се интересувам. Никога не съм казала, че няма да работя по професията си или така нататък”, споделя тя.
Училището в Хвойна разполага с две основни сгради – една стара и една по-нова. През август това лято Кристияна организира благотворителен фестивал в селото, за да събере средства за ремонта на старата сграда на училището, в която днес има пълна библиотека с книги, но под вода.
По думите й са нужни около 10 000 лв, а са събрани само 1600. Освен библиотеката под вода, между прах, счупени стъкла и паднала мазилка е историята на над 450 деца, някога ученици на това училище, а днес може би лекари, учители, архитекти.
Костадин Пепеланов, който е бил директор на училището, споделя тежкото си огорчение от разрухата. Докато чака да бъде направен оглед и оценка за ремонт на покрива на училището, Кристияна вече има и официално регистрирана своя фондация, която ще работи в посока на опазването на сгради с изключително архитектурна стойност в района на Родопите.
