България е на път да остане без единствения си научноизследователски плавателен съд.
Корабът „Академик", който се ползва от Института по океанология, трябва да мине класов ремонт, за да продължи да плава.
За целта са необходими над 1 млн. лв., с които Българската академия на науките не разполага.
Построен през 1979 г. и придобит от нашата страна 5 години по-късно, „Академик" извършва важна изследователска дейност. Оборудван е с общо 3 лаборатории.
„Всеки месец с „Академик" се извършва мониторинг на водите на Черно море по родното крайбрежие. Страната ни е длъжна да прави тези изследвания по изискване на Европейския съюз", коментира проф. Веселин Пейчев, директор на Института по океанология.
„Ако не ги извършва с кораба „Академик", би трябвало да се възложи на някой чуждестранен кораб или чуждестранен институт да ги извърши, но това ще струва много по-скъпо", пояснява той.
Засега не е ясно как ще се извършва мониторингът на водите през май. Без ремонт корабът има право да плава само до края на месеца.
Причината е, че след това му изтичат документите и ще се наложи той да излезе от експлоатация.
„Единствената ни надежда е може би това да стане с целево решение на Министерски съвет за отпускане на средства за ремонт на кораба, като се увеличи бюджетната субсидия на БАН с тази сума", смята проф. Пейчев.
Това не е първият случай, в който „Академик" е изправен пред заплахата да бъде спрян от експлоатация.
В началото на века обаче е спасен от откривателя на „Титаник" – прочутият изследовател Робърт Балард.
Станислав Грудев, боцман на „Академик”, разказва, че Балард е човекът, финансирал две експедиции в Черно море. С негова помощ, и на института, и на екипажа, корабът беше възроден.
Сега обаче нов спасител за „Академик" не се вижда.
По думите на Грудев опасността за кораба, който е „гордостта на нашата морска наука" е, че след някоя и друга година ще отиде за скраб.
