Жена в разцвета на силите си мечтае за работа, нормален живот и да настани майка си в старчески дом.  

Теодора е икономист по образование. Живее в гарсониера без ток. Никога не е мислила, че ще изпадне в толкова затруднено положение. Навремето живеела добре, докато мъжът и не се разболява. Заминава на гурбет като оставя единия си син да гледа баща си, а другият взима със себе си. В Гърция научава, че мъжът и получил инсулт и се връща.

На втория ден от връщането им синът й легнал болен, започнало изпотяване и други проблеми. Лекарите откриват спукана централна аневризма. Следва скъпа операция в Гърция, споделя Теодора Александрова.

Нужни са 15 хил. лв., от които Теодора има 5. Останалите взима като банков кредит. Междувременно разбира, че докато я няма, никой не е плащал електричество в гарсониерата.

„Безработен син, болен баща с два инсулта и една свекърва на 200, която е учителка, нормално да не са плащали. Идвам тук и намерих един километър сметка, на мен никой не ми е звънял, нито нищо”, каза тя.

Заради натрупаните задължения токът е спрян, а Теодора е дадена на съдия-изпълнител.

Сега цялата й сметка е 1536 лева, от които 1350 съдебни.

За да посрещне съдбата си тя започва да си търси работа. „По цял ден обикалям, тичам, търся работа, едни ми казват, че съм била стара на години, на години съм, търсели по 20, други ми казват, че търсели пенсионерка без осигуровки там на 200 или 100 лв.”, коментира Теодора.

Болният и син оздравява, но тръгва по лош път и попада под ударите на закона. По-малкият се разболява от туберкулоза. В същото време жената трябва да се грижи за болната си майка, която живее в с. Пастра, на 30 км от Благоевград. Тя е с деменция - забравя, не може да се обслужва. Теодора споделя, че няколко пъти са й се обаждали за инциденти с майка й – паднала по пътя.

За да работи, Теодора трябва да намери дом за майка си. В най- близкия местата са заети и за да бъде настанен нов обитател, се чака с години. По-далечните или са платени, или възрастната жена не отговаря на условията за уседналост. И колкото и да е била добра в сметките като икономист, сметката в живота и не се оказала точна. Признава, че се срамува, но моли- за работа за себе си и дом за болната.