На днешния ден преди година мизийското село Крушовица беше потопено от река Скът, а на другия ден последва смъртоносният потоп в Мизия.
Мощната вълна застига Крушовица в последния час на първи август. На пътя й се оказва домът на семейство Йордакиеви. „Мина полицейската кола, няма какво да си говорим, вика имате ли нужда от помощ, викам нямаме, ние излизаме”, разказва Станка Йордакиева. 78-годишната баба Цветана първоначално отказала да си напусне дома, но после склонила. Година по-късно къщата на Цветана се държи, но на Йордакиеви е разцепена на няколко места от водата.
Едва сега и бреговете на Скът се разчистват от растителност. „Почистваме коритото на реката на пет метра от водата, нямаме право да влизаме в самото корито”, казва Николай Николов. „Или трябва да се правят диги, или да се продълбочи, иначе тия неща, които се правят в момента, няма да решат проблема”, казва кметът на селото Илия Илиев.
Оказва се, че много от къщите в Крушовица са купени с договори, заверени от старите съвети, и нямат тежест на нотариални актове, съответно и потърпевшите нямат право на помощи за ремонт. Поради страх от ново заливане мнозина от пострадалите са се отказали от имотите си.
Утре и в Мизия с молебен ще отбележат годишнината от най-голямото водно бедствие в историята на града. Там, освен че разруши къщи, потопът отне и два човешки живота.
