В България има над 160 обезлюдени села, а 10 са закрити само през миналата година, сочат данни на Националния статистически институт.
Едва на няколко километра от живописните плажове на северното ни Черноморие, в едно такова българско село живеят точно 5 души.
Името му е Божаново
На няколко километра от румънската граница, то изглежда като на края на света. А времето там сякаш е спряло.
Китно бунгало пригодено за кметство е единствената обществена сграда. Няма магазин, нито аптека, автобус до селото не ходи.
„Никой не ти пречи, всеки за себе си отговаря", казва Атанас Бойчев. Селото е огласяно единствено от овцете на дядо Атанас - многократно награждаван за трудолюбието си по време на комунизма. Макар да са над 200, той се грижи сам за тях.
„Аз съм почнал 62-ра година. И до днес слънце не ме е огрявало в леглото. Спокойствие и силна храна. Туй прави здравето на човека ", категоричен е той.
Атанас и съпругата му Иванка са единственото семейство в Божаново. Докато той е във фермата, тя върти къщата и се грижи за китната си градинка. Почти всичко си произвеждат сами. Само хляб им носят през ден.
„Тъй сме добре, изкарваме си дните и годините. Обичаме се. Аз тъй казвам, не знам той вече, той дали ме обича", откровена е Иванка. Атанас бърза да допълни, че ако не я е обичал, е нямало да живеят толкова години.
Малко по-надолу от Бойчеви е най-възрастният жител на Божаново - 82-годишната баба Митка, която е прекарала целия си живот в селото. Сега децата и внуците й са по градовете.
Населението на почти обезлюденото село някога е надвишавало 400 души. Сега макар и само петима, местните се радват на неповторима идилия.
