Българско село е на път да влезе в рекордите на Гинес по брой приемни майки на глава от населението. В хасковското село Динево почти всяка десета къща отглежда сираче. От общо 28 приемни майки в цяло Хасковско, 17 са в Динево.

Христина Миткова е първата приемна майка в Динево. Жената, която вече е отгледала две деца и от години е безработна, научава от борсовия си посредник, че дори и вкъщи може да изкарва пари. „Жената ми каза: „Христина знаете ли, че ви намерихме работа - искате ли да станете приемен родител?” И почнах да си правя медицинските изследвания, после минах през курс, който трае три месеца”, спомня си жената.

Христина, която силно вярва в Бог, взема детето на Коледа. „Детето беше много мъничко, хилаво и слабичко и когато ме видя, тя се хвърли в мен и каза „Мамо, ти дойде!”. И аз не можах да и кажа в първия момент, че аз не съм нейната майка и така до ден днешен тя си вика мамо и аз много я обичам и тя ме обича”, споделя Христина.

Като приемна майка заплатата на Христина е 500 лв. Заедно с помощите и детските добавки доходът й стига близо 700 лв. на месец.

В Динево, където всеки втори е безработен, новината за лесните пари бързо се разчува и за кратко време 17 жени стават приемни майки. Сред тях е и Ганка Русева, която вече има три деца и лесно се решава на четвърто. „Детето има абсолютно всичко, което и другите ми деца - просто бонбончето си делят. Те големите са вече големи, обаче става въпрос за малките - малкият без големия не яде, нито пък другото не яде без другия. Много се обичат - ей това ме радва много, защото някои деца трудно възприемат дете, обаче те, даже и на име не си говорят - братчето ми, другият вика - батко ми и така”, разказва приемната майка.

Христина Миткова пък става майка на още едно дете, което вече й носи почти 900 лв. - пари, с които на село се живее охолно. „Да бъда честна и конкретна, като видях моите съселяни, че вземат по две деца, реших се и на второ”, признава жената.

Въпреки че за тези деца видимо се полага грижа и те изглеждат щастливи, в платеното майчинство съседите виждат единствено облага. „Бизнес стана. И някой, който е закъсал, отива там в Хасково, реват - искат деца, деца искат, щото малко е без труд тия пари”, коментира Камен Секулов.

„Не мога да го кажа точно бизнес, защото, ние полагаме труд за тия деца, това не е бизнес да вземаш и да препродаваш и да се чудиш как да изкараш отгоре. По скоро препитание”, казва Христина Миткова.

Социалните работници също не виждат нищо притеснително в концентрацията на толкова много приемна грижа в едно малко село. „Даже бих казала, че това е един добър факт, тъй като дава възможност, когато се настаняват деца от едно семейство, да бъдат заедно”, обясни началникът на отдел „Закрила на детето" в Хасково Зара Костадинова.

„Вместо да дават на тия хора, да дават на майките да си гледат децата. Майката колкото и да е, все си е майка, а не тия приемните. Държавата не си е на мястото”, смята друг съсед от Динево Стефан Илиев.

Не хорските приказки, а предстоящата раздяла с чуждото дете натъжава Христина. „Знам, че това е професия и ще дойде ден да се разделим, но такава е съдбата и при мисълта, че Пепито ще бъде по-щастлива, това ме успокоява, защото аз съм само приемен родител.