Легендарният преподавател по география Григор Димитров-Грегъри беше пенсиониран след 32 години вярна служба „без проява на благодарност или връчването на почетен знак”. В студиото на „Тази събота” по bTV Грегъри , сподели, че протестът, който настоящи и бивши ученици на Немската гимназия в София организираха на 15-ти септември тази година в негова подкрепа, му е донесъл „морално удовлетворение, което винаги съм получавал от тях”.

Димитров коментира, че от доста време е очаквал, че ще бъде пенсиониран „в първия момент, в който променят Кодекса на труда”, защото учителят отговаря на всички изисквания. Грегъри е бил известен за пенсионирането си на 1ви септември, когато всички учители се събрали за съвет преди предстоящата учебна година. За промените в трудовия му статус му съобщила секретарката на директорката на Немската гимназия Вера Катранджиева.

Бившият министър на културата Петър Стоянович, който е и бивш ученик на Димитров коментира, че ситуацията е показателна за страната ни. „Навсякъде по света администрацията не се различава толкова много. Просто ние като част от друга империя през историята си, не сме се научили да уважаваме онези институции, хора – институции, които правят едно училище, една система”, допълни още той.

Стоянович сподели, че не веднъж се е опитвал да се свърже с Катранджиева, но безуспешно. Според него ситуацията не е „единичен случай, това е отделен срам”. Въпреки заявеното намерение на министъра на образованието Танев да се срещне с Катранджиева, Грегъри не вярва в положителна развръзка на ситуацията. Той изрази мнение, че директорката ще остане на поста си, заради „тези, които стоят зад нея”.

Стоянович разказа едни от най-силните си спомени с Димитров. Бившият културен министър сподели за първия изпитен урок на младия преподавател по география, когато изпитна комисия го е оценявала. Годината е била 1983, а темата – „Черно море и геополитическото положение на България”. Стоянович разкри изненадата си от думите, с които Грегъри е завършил изключително добре изнесения си урок. „И стигаме до Тасос и Самотраки, които са етническа българска територия” – изказване, което е било недопустимо за времето си.

Силното родолюбие на Димитров беше коментирано като едно от най- достойните му качества и от сегашните ученици на легендарния географ.

Самият Грегъри разказа друга комична история свързана с остров Тасос и Самотраки. За един 24 май той завел свои възпитаници на гръцките острови. Предвидена била една нощувка на остров Самотраки. През нощта някои от учениците написали на дувара на местната таверна на английски „Македония е българска”. Оказало се, че съдържателката е българка, която много държала полицията да се разправи с хулиганите. Димитров се намесил и я убедил, че проблемът може да се реши само „с една бака – войнишка бака, вар”. Така и станало – Грегъри собственоръчно боядисал дувара под аплодисментите и песните на своите гимназисти.

Петър Стоянович определи своя бивш преподавател като „абсолютен доайен на училището”. Той разкри и една тайна, която двамата са имали. Едно време другарят Грегъри е имал особен афинитет към Първата световна война и Добруджанската кампания до Освобождението на Средна и Северна Добруджа. Един ден Стоянович занесъл в училище едно тесте снимките от прачичо му Сава, който е бил командир на Четвърти артилерийски полк. Оказало се, че в същия полк дядото на Димитров е бил командир на оръдие. Оттогава всеки път, когато изпитвал Стоянович, преподавателят му задавал и въпроси като например „Завземането на укрепената линия Расово –Кубадин – Тузла”.

Много са начините, по които учениците на Грегъри са му показвали уважението и любовта си през годините. В студиото на „Тази сутрин” той разказа за две снимки, които получил като подарък. В едната снимка от 2005 г. негови възпитаници, които се качили на връх Вихрен изписали със камъни „Грегъри” и снимали надписа от върха. Другият кадър е от миналото лято от Мусала, където гимназисти от последния випуск на Немската гимназия също изписали „Грегъри”, но този път с телата си.

Григор Димитров се обърна към бившите и настоящите си ученици като им пожела да бъдат добри граждани и добри синове и дъщери на родителите си. „Да видят, че съществува етническо българско землище и българщината е жива”, е един от най-важните уроци, на които преподавателят по география е научил възпитаниците си.