В София се получава шизофреничната ситуация жителите й като граждани да искат от общината да действа възможно най-бързо по дадени въпроси, а, когато това е свързано с отчуждаване, като собственици да дерат „по пет кожи” на общината. Това коментира в студиото на „Тази сутрин” главният архитект на столицата Петър Диков.
Именно с тежките процедури той оправда бавното движение по някои конкретни казуси в столицата, сред които разширението на бул. „Тодор Каблешков” и кръговото на булевардите „Андрей Ляпчев” и „Климент Охридски”.
Диков обвини медиите, че с тяхна помощ се създава впечатлението, че мнението на няколко души е споделяно от всички софиянци. Думите му бяха и във връзка с изказвания срещу предложенията за промени в облика на Борисовата градина.
Главният архитект особено се засегна от използваната дума „плячкосване”: „Плячкосването наистина беше проблем от 1990 г. до 2005 г. (...) Сделките са почти перфектни юридически. Почти единственият начин да се опубличи дадена собственост е чрез действащ подробен устройствен план”.
Диков обърна внимание и на защитниците на т.нар конна база в парка. По думите му оригиналните царски конюшни са на съвсем друго място и са били „плячкосани”, докато този обект е бил изграден от охранителната фирма „Егида” в края на 90-те и не е сигурно дали ще се мести.
Ние колкото сме направили...
„Центърът на София е център и на България и заслужава малко повече внимание, защото е бил занемарен в продължение на години”, заяви арх. Диков.
Той отхвърли твърденията, че като главен архитект работи за увеличаване на автомобилите в града, като посочи, че общината е дала много повече пари за развитието на градския транспорт (строителство на метрото, закупуване на нови трамваи, тролейбуси и автобуси на газ), отколкото за пътни артерии.
„Нашите проучвания показват, и благодарение на изграждането на по-добър градски транспорт, че влизането на коли в центъра намалява през последните две години”, отбеляза Диков.
Архитектът подчерта, че е по-скоро "за" запазване на паветата по улици и булеварди, тъй като спират агресивните шофьори. "Представям си ако направим една гладка асфалтова настилка, каква писта ще стане "Цар Борис III", посочи Диков.
Той беше категоричен, че „Евлоги и Христо Георгиеви” е бил, е и ще бъде основен булевард, който отвежда движението от центъра, като и „България”, и той са трилентови с изключение на отсечката между „граф Игнатиев” и „Гурко”, където се планира еднометрово разширение. То ще засегне 20 дървета, които ще бъдат заменени с три пъти повече.
Главният архитект призна, че има планове да се закупи скъпа машина за местене на дървета, за да се избегне сечта при изграждане на нови пътни артерии. По думите му през 80-те е имало две такива у нас и те са били използвани около изграждането на НДК.
Петър Диков коментира, че не е сред почитателите на фонтана на бул.”Витоша” и е взето решение той да бъде преправен.
Ние нищо не можем да направим...
Близо 7 хиляди - толкова са незаконните гаражи в столицата по неофициални данни. Общината се бори с проблема от години, а единственият начин той да бъде решен е узаконяване или премахване на временните постройки.
Столичния квартал "Левски-Г" също не прави изключение. Хората не са имали проблем, когато земята е била общинска. Днес обаче тя е частна собственост. Реституирана е на Андрей Младенов.
По закон, той трябва или да ги премахне за собствена сметка, или да ги узакони - отново със собствени средства. Младенов обаче решава да се възползва от завареното положение и да наложи наем "гараж" от 40 лева.
Интересни са и договорите, подписвани от наемателите. Те ползват земята с прилежаща "незаконна клетка". Въпреки че няма никакви документи за тях, новият собственик ползва съоръженията.
Въпреки заповедта за премахване от Столична община, оказва се собственикът на земята печели необезпокояван от никого.
Главният архитект призна, че почти няма премахнати незаконни гаражни клетки. Причината – когато от общината решат да ги вдигат, се оказва, че вътре има частна собственост. Диков се обяви за промени в разпоредбите, които да „развържат ръцете” на местните власти.
Ние все пак си имаме хубав паметник...
„Харесва ми паметникът на цар Самуил – независимо от всичките коментари за стила и за начина, по който е изразена фигурата. Мястото е подходящо и скулптурната фигура е такава, каквато си представям на български владетел”, заяви Диков.
По думите му първоначалният замисъл е бил паметникът на да бъде на ъгъла на ул.”цар Самуил” и бул.”Патриарх Евтимий”, като той не бил съгласен с преместването при църквата „Света София”, но след това го харесал. Причината – монументът има „гръб” от зеленина и не контактува със сградите наоколо.
Диков подчерта, че паметникът е изграден след конкурс с 20 предложени творби, като обаче тлеещите очи не са били част от заданието и са го изненадали.
По отношение на информациите, че вертикална стена със зеленина ще скрие част от монумента „1300 години България”, Диков подчерта, че ще има друго решение по въпроса: „Лекарите крият грешките си под земята, а архитектите – със зеленина”.
