Мъж от Бърдарски геран е последовател на „революцията на една сламка". Захари Захариев е кореняк софиянец и кинезитерапевт по професия. Макар от година да живее на село, изумява съседите с биодинамичното си стопанство.
„Гледат те малко скептично, като извънземен, аз имам една приказка, като петел - бобено зърно, но като видят, че има някакви резултати, почват да се интересуват”, казва той.
Най-новият жител на Бърдаре прилага в градината си идеите на японеца Фукуока. „Принципът на това засаждане е сламата, неслучайно Фукуока го е нарекъл „революцията на една сламка”, защото чрез сламата е постигнал този успех, оризът да не се полива и земята да не се оре”.
Сламата покрива лехите и запазва влагата в тях. Освен че не се налага да се поливат, почти нямат и плевели. „Картофите се слагат на земята, не се окопават, слага се компост, тор, и след това се покриват със слама”, допълва мъжът.
Според кметицата на Бърдарски геран примерът на Захари може да преобрази селото. „Знаем, че европейските програми дават средства за биоземеделие, защо не някой да опита по този начин да изкарва своята прехрана, по този начин ще спаси Бърдарски геран от пусти къщи, пусти дворове и ще намери своя хляб”, смята Светлана Караджова.
68-годишният мъж не получава пенсия, но с произведеното в градината храни три къщи в София. За себе си почти нищо не купува от магазина. Сам си меси дори хляба със селски квас.
Преди време Захари се разболява от рак и, за да се излекува, прибягва до лечебно гладуване. Казва, че тогава открил за себе си пътя към рая. Променя мисленето си, казва, че на човек не му трябва много, за да е щастлив.
Спестеното време от биодинамичното земеделие отделя за четене, спортуване и за музика. С класика култивира и растенията.
Догодина Захари възнамерява да пробяга 128 пъти стадиона на селото, на колкото ще стане и село Бърдарски геран. Съветите му към околните са прости - да се обърнат към природата, да се борят със своите слабости и да бъдат добри.