В първия ден на март си разменяме мартеници за здраве – езически ритуал и традиция от векове.
На днешния ден традиционно с близки, приятели и роднини си връзваме мартеници за здраве като червеният цвят символизира огъня, а белият чистотата и плодородието.
За да бъде обаче една мартеница автентична, трябва да бъдат два преплетени конеца червено и бяло, като гривните, които традиционно си разменяме днес или образите на Пижо и Пенда.
Обичаят на първи март е започвал още в ранни зори. Стопанката на къщата е трябвало да направи мартениците още преди изгрев слънце.
Първообраза на мартеницата всъщност е гривната, на някои места и гердана, като вече Пижо и Пенда са по-късно явление, обясни етнолога Стамен Кънев.
В миналото мартеници са слагали предимно на децата младите момичета и момчета.
Освен хората, в миналото са закичвали домашните животни, на посевите са хвърляли бяло-червени връвчици, а къщата са закачали на домашното огнище също, посочва Величка Георгиева – етнограф.
В различните краища на България има различен подход към направата на мартеница, в някои конците били не само червено-бели, а шарени.
Според изследователите на традициите, понякога се ползват допълнителни мъниста, дори се слагало чесън, особено когато се правели мартеници за дома – за да предпазва.
За украсата на мартениците са се ползвали много предмети от бита, като пъшкули от буболечки, черупки от орехи и шишарки.
Когато се сваля мартеницата, задължително на някои места се хвърля срещу слънцето и се поставя под камък. А на следващия ден се гледа какви насекоми има под камъка, това показва каква ще е годината.
По традиция мартеницата се сваля, когато видиш щъркел или лястовица. На 9-ти март, когато се отбелязва празникът "Младенци", може да я вържете и на плодородно дърво.
