Почти всеки машинист познава чувството да видиш човек на релсите и да знаеш, че не можеш да спреш. За онези, избрали да умрат на линията, краят идва с повече от 200 тона и 100 км/ч.

„В последния момент го виждаш. Свириш, заостряш вниманието, но той не се отмества”, разказва един от машинистите.”Искаш да се махме, но той не се маха. Ситуацията е покъртителна”, казват онези, които карат влака.

„До стълба стоеше момиче. Мислехме, че ще изчака влака, но тя стъпи и я ударихме”, спомня си друг служител на железниците.

В края на 2009 г., в неделя в 5 ч сутринта товарният влак за гара Брусарци помете 2 деца. Момичето е 16-годишната Албена, а момчето – Цветан на 15 г. Невъзможната любов между българка и ром проключва с решение за фатална прегръдка на влаковите релси.

Докато цялото село изпраща момичето, оцелеият Цветан излиза от кома в Ломската болница.

Машинистът Росен никога няма да забрави тази история. „Помня съвсем обикновено дежурство - сътринта тръгвахме към Елисейна. Тъмно беше, влажно. Прожекторът освети две тела. Задействах спирачката, но предвид малкото разстояние последва удар”, спомня си той.

Медийният шум около Албена и Цветан обаче го правят може би единственият машинист, който става обвиняем за близо година въпреки самоубйствения инцидент.

„Боря се с това, което съм преживял. Трябва да се продължи напред”, казва Росен, който и до днес минава с влака през същото място.

Цялата история - в събота от 17.30 часа по bTV!