Новите сурови наказания за нерегламентиран превоз на пътници може да се използват за репресия спрямо редови граждани, използващи т.нар споделено пътуване и се дава прекалено голяма свобода за интерпретации на закона, а това противоречи на правовата държава. Това е тезата на президента Румен Радев, който наложи вето на изменения в Кодекса на търговското корабоплаване, където, в рамките на преходни и заключителни разпоредби, бяха изменени Наказателният кодекс и Закона за автомобилните превози.
С новите текстове едно и също деяние – возенето на пътници без лиценз, може да се тълкува както като законно деяние на пътуващи заедно граждани, така и като административно нарушение по ЗАП, но и като престъпление по НК, отбелязва Радев. И допълва: „Ако едни и същи действия могат да бъдат третирани като административно нарушение и като престъпление, се оставя твърде голяма свобода за преценка на правоприлагащите органи, а гражданите нямат яснота относно квалификацията на извършеното от тях деяние. И двете последици са несъвместими с изискванията на правовата държава.“.
„Не са уточнени и критериите, по които нерегламентираният обществен превоз на пътници ще се разграничава от т.нар. споделено пътуване. Повод за тези въпроси стават широките дефиниции на понятията „обществен превоз“ и „превоз на пътници“, пише президентът.
Той атакува и разпоредбата, с която превозното средство, използвано за нерегламентиран превоз, се отнема без значение кой е собственикът му. „Според Европейския съд по правата на човека, когато притежания, които са били използвани неправомерно, се конфискуват, този баланс зависи от много фактори, включително от поведението на собственика. В такива случаи националните органи са призвани да вземат предвид степента на вина или грижи на собственика на имуществото или най-малко връзката между поведението му и престъплението“, напомня Радев.
Той отбелязва, че в подобна посока е бил и внесен проект за инкриминиращи нерегламентирания превоз промени в НК от началото на тази година. Тогава е имало критични становища, включително на прокуратурата, а след тях друго движение не е имало.
„След месеци на бездействие промените в Наказателния кодекс се приемат с друг закон, който не е свързан по никакъв начин с техния предмет. Да се компенсира това бездействие, като се приемат разпоредби, които оставят съмнение в тяхната прецизност, но въвеждат наказателна отговорност, е недопустимо“, пише Радев, като отбелязва, че с внасянето на текстовете между двете гласувания се стига до приемането им без обществено обсъждане.
