Българският президент Румен Радев е призовал по време на срещата си с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Северна Македония и Преспанското споразумение между Атнина и югозападната ни съседка да бъдат включени в преговорната рамка за членство на страната в Европейския съюз.

Двамата са застъпили обща позиция, че европейската интеграция на Република Северна Македония е в интерес на целия регион, но процесът следва да бъде обвързан със спазване на европейските ценности и поетите в двустранните споразумения ангажименти, съобщават от президентството.

Снимка: Президентство на Република България

Радев и Мицотакис приветстват възстановяването и по-нататъшното развитие на стратегическото партньорство между България и Гърция, което определиха като ключово не само за двустранните отношения, но и за стабилността в региона на Югоизточна Европа.

Насърчаването на двустранната енергийна, транспортна и икономическа свързаност между България и Гърция бе във фокуса на разговорите между двамата държавници по време на посещението на гръцкия премиер у нас.

Подобряването на транспортната свързаност, включително и чрез откриването на нови ГКПП, ще допринесе за последващо увеличаване на двустранния икономически обмен и на туризма. Това са отбелязали двамата по време на разговора си.

И България, и Гърция имат висок потенциал и успешно развиват сектора на информационните технологии в своите икономики, което създава благоприятни предпоставки за задълбочаване на двустранното партньорство, включително и на регионално ниво. Румен Радев открои и успеха на южната ни съседка да привлече крупна инвестиция от един от глобалните технологични гиганти в страната.

Ускоряването на процеса по изграждане на междусистемната газова връзка между България и Гърция е приоритет и за двете страни, това е било подчертано от Румен Радев и Кириакос Мицотакис на срещата. Допълнителен позитивен ефект за енергийната диверсификация ще има и стартирането на терминала за втечнен газ край Александруполис, което се очаква да стане през 2023 г. и в който България притежава 20% от акционерния капитал на дружеството, което ще го построи и управлява.