Социалният министър и депутати се обявиха против идеята на бизнеса първите три дни от болничния да не се плащат на работника.
Анализ на Асоциацията на индустриалния капитал в България показва, че през последните години драстично е нараснал броят на обезщетенията заради болест, въпреки че броят на работещите е постоянен.
Според бизнеса, с фалшиви болнични работници „крадат” 50 млн. лв от колегите си, 150 млн.лв. от НОИ и са пропуснали да изработят 1 млрд. лв. БВП.
Мартин работи като експерт в управлението на човешките ресурси. Казва, че злоупотребите с фалшив болничен освен икономическо и имат и психологическо измерение.
„Това рефлектира и върху поведението на другите колеги, защото те се демотивират когато един човек го няма и не се ангажира с работата, други трябва да я поемат”, коментира Мартин Ценов.
От бизнеса илюстрират мотивацията на работещите да злоупотребяват с болнични с пример:
Ако работник с 1000 лв. заплата ползва 3 дни болничен, чистата сума ще намалее с 24 лв. Или казано иначе – ще вземе с 3% по-ниска заплата, а ще е работил с 15% по-малко.
За да спрат порочните практики, от бизнеса настояват за въвеждане на т.нар „период на изчакване”, в който работникът да не получава нищо. В страните от европейския съюз обичайно той е между един и три дни.
Социалният министър Бисер Петков предлага да се търсят други решения – да се намали броят дни в болничен, които един лекар има право да дава.
Сега се дават до 14 дни наведнъж и до 40 дни за цялата година. Медиците казват, че просто е нужен по-строг контрол.
Обмисля се и таван на дните, които работодателят плаща. Например – не повече от 15 на година.
