По отношение на осиновяването Дора Прангаджийска, психолог и психотерапевт, е запозната с емоционалната дълбочина на темата лично. В своята книга "Благодаря ти, мамо! Пътят на осиновения от гнева до прошката" тя описва катарзисите, през които самата е преминала, за да помага на свой ред на уязвимите.
В интервю за важността на семейството с нея разискваме тежестта на тайните, разрухата на лъжите, необходимостта да се нареди пъзела у човека и постигането на смирението.
- Колко е важно семейството?
То е началото. Това е първата общност, в която идва и започва да се формира детето. Семейството е целият му свят. Начинът, по който е посрещнато, отношението към него и между членовете, ценностите, вярванията - всичко това е първият пример, който детето получава. Всички вербални и невербални послания слагат отпечатък в него и съзнателно или не ние сме подвластни на този модел през целия си живот. Или го повтаряме, или всячески се стремим да избягаме от него, но той е основата.
Освен това, първата, най-базисна потребност на детето, е от принадлежност – да се усеща като част от нещо, да е свързано, да е в общност - това гарантира оцеляването му. В този смисъл семейството създава или не усещане за принадлежност, а това рефлектира неимоверно много в живота ни като възрастни.
- Кои са най-важните ценности, които поддържат хармонията у дома?
За мен лично от огромно значение са свързаността между членовете, взаимното утвърждаване и уважение, доверието, откритостта за това какво преживяваме и от какво имаме нужда, грижата за другия, зачитането на семейната история, предците и традициите.
- Много често не кръвта е това, което свързва истинското семейство. За какво трябва да внимават родителите, осиновили деца, така че да избегнат всякакви възможни дефицити, страхове и травми у тях?
За да бъдат избегнати травмите, е добре веднага след раждането детето да бъде поставено на гърдите на майката, тя да присъства физически и емоционално през цялата първа годинка, да откликва с топлина на всеки плач на бебето, да го кърми, като едновременно с това го гледа в очите. При децата, оставени за осиновяване, това не се случва.
Понякога осиновяването и идването на детето в семейството отнема много време, а това отново е свързано с травми за малкото човече. Тези травми пораждат страховете от отхвърляне и изоставяне, които съпътстват живота ни след това и макар и неосъзнато, манипулират изборите ни. Отделянето от майката нарушава усещането за принадлежност. Липсата на докосване и ласка, богатството на емоционални стимули и възможността детето да откликва на тях - всичко това са дефицити още през първата годинка.
Повечето родители, които пристъпват към осиновяване обаче, са изключително ангажирани, отговорни и отворени към поведения, с които да компенсират тези липси. И ако доскоро се считаше, че осиновените деца са като всички останали, то днес голяма част от родителите са осъзнати за особеностите.
- През какви емоционални трусове преминахте Вие самата, когато разбрахте, че сте осиновена и как стана това?
Истината, казана по неподходящ начин и не от правилните хора може да разруши цял един свят. Аз я научих от съседка, макар и винаги в мен да е живеело усещането, че съм осиновена. Това е интуитивно усещане, за което споделят почти всички осиновени хора. Минах и през гняв към тази жена, която ми го съобщи много скоро, след като майка ми беше починала, и аз го възприех като незачитане на паметта й. И през абсолютна незаинтересованост към произхода си, макар и днес да си давам сметка каква огромна психична защита е това. И през обида и гняв, че съм била изоставена и непотърсена, и през предпазване на баща ми да не разбере, че ми е казано.
Това, което направих, е, че продължих да пазя тайната от всички. Често казвам, че осиновените се превръщат в най-жестоките й пазители. Жестоки, защото в осиновения човек бушува буря от емоции, въпроси, съмнения, които обаче не изразява по никакъв начин, а това разболява, дава отражението си и на телесно ниво. Една тайна в основата, на която е любовта - от родителя към детето, за да не го нарани и от детето към родителя, поради същата причина. Но тази любов носи своите последици - липса на честност в отношенията, риск от това осиновеният да разбере в неподходящ момент, риск от влошаване на отношенията с родителите, защото цял един свят се разрушава. Соматизиране.
Цялото интервю можете да прочетете в LadyZone.bg
