Пореден ден на протести във ВМЗ Сопот. Напрежението ескалира с всяка минута и се чуват призиви за стачкуване в София. „Може да отидем с пет рейса, но ние вече се виждаме че сме вън от завода,така че не ни бърка нищо,ще отидем в София”, каза стачкуващ и допълни „Като не става с мира ще хванем секира, искаме си парите и правото на труд”.
Стачкуващите обаче стават все по-малко с всеки изминал ден. Новината за предстоящите съкращения върна обратно по цеховете част от протестиращите, заради което бяха освиркани от колегите си.
Към протестиращите рано тази сутрин се присъединиха около 200 жители на Сопот и Карлово.
Работниците очакват изплащане на заплатата си за октомври и аванс за ноември, които бяха обещани от мениджърския екип, на среща в МИЕТ на 15 януари, съобщи КНСБ. Договорено е още, че до 13.00 ч. на 16 януари 2013 г. мениджърският екип в дружеството ще предостави икономически анализ и вариант на Оздравителна програма за „ВМЗ” ЕАД на структурите на КНСБ и КТ „Подкрепа”.
Майки и бащи,роднини,бивши работници на ВМЗ Сопот застанаха рамо до рамо и подкрепиха работниците ,които вече 18 ден стачкуват. Подкрепата бе придружена с много сълзи и спомени за доброто старо време на завода.
Дори 84 годишния дядо Найден, трудно ходейки с патерици и едва сдържайки емоциите си подкрепи работещите. Той е бивш служител на ВМЗ Сопот, Три поколения от рода на баба Николина са работели в завода.Сега дъщеря и е сред стачкуващите работници.
„Аз ги храня,с мойта пенсия, има двама безработни млади у дома, с бебе на четири месеца,мойта пенсия за мен ми стига,аз не плача,обаче за петима души на стига”, каза баба Николина.
През решетките бивши и настоящи работници говореха за изхода на стачката.
Работник обясни, че някой в държавата трябва да ги чуе, „трябва да ни види как гладуваме, как мизерстваме,как всеки един ден живот ни е подарен не от министреството, а от Бог, че сме живи”, разказа работник.
