Все още не можем да отпишем книжните учебници. Това каза в предаването „Тази сутрин” по bTV министърът на образованието Красимир Вълчев във връзка с проблема с тежките ученически раници.

По думите му електронните учебници са алтернатива, но не може да се разчита, че всяко дете ще има достъп до електронно съдържание само чрез персонално устройство.

Министърът изтъкна, че ученическата раница тежи средно 7 кг, от които 2 кг са учебници.

Според него голяма част от тежестта на раниците идва от учебните помагала и тетрадките, които трябва да се оптимизират за следващата учебна година.

„Най-голямата оптимизация ще дойде по линия на учебните тетрадки и помагалата, трябва да се ограничи броят им”, каза Вълчев. Той каза, че трябва да се направи всичко възможно за облекчаване на тежестта на учебниците, като спомена и за закупуването на шкафчета.

МОН ще мисли за по-леки учебници… ако има пари

Според действащото законодателство само прокуратурата се произнася за плагиатство, каза Велчев по повод казуса с уличения в плагиатство ректор на Техническия университет във Варна проф. Росен Василев.

Според министъра специфичното в казуса е, че жалбата не е от този, от когото е преписвано.

„Ректорът твърди, че докторантът е преписал преди това от него. Докторантът не се жали в случая”, поясни министърът на образованието, който изрази надежда да има становище на прокуратурата.

Към настоящия момент ние не можем да се произнесем за плагиатство, призна Вълчев. „До известна степен сме с вързани ръце. Има празнота в закона за развитие на академичния състав”, допълни той.

Разпоредбата казва, че ако се установи плагиатство, ректорът освобождава съответния преподавател, но нищо не казва за ректора. Такъв случай имаме за първи път, заяви министърът.

По въпроса с броя на висшите училища у нас министърът отбеляза, че те не са много, сравнено с броя им в останалите европейски страни спрямо населението. Много са обаче висшите училища, които обучават по определени професионални направления.

Днес имаме 51 висши училища, от които 37 държавни и 14 частни, каза министърът.

„Проблемът е, че в последните 3 десетилетия системата се разрасна профилно – много висши училища, създадени като специализирани, започнаха да обучават в редица професионални направления, които са неприсъщи за тях”, поясни министърът.

Той отбеляза, че в последните 3 десетилетия приемът в системата на висшето образование се е разраснала.

„Висшите училища отговориха с предлагане, разрасна се търсенето. През 1990 г. 30% от завършващите ученици са били приемани в системата на висшето  образование, а сега са 80%”, заяви той.

„Намаляваме приема в професионалните направления, където най-много избуя нерационалното търсене – просто да имаш висше образование”, каза министърът.

В последните 2-3 г. броят на кандидат-студентите намаля по демографски причини, допълни той.