Заличаването на Висшия съдебен съвет в настоящия му вид и заместването му с два нови органа е изменение на формата на държавно управление, тъй като променя цялата съдебна власт и не може да бъде прието от обикновено Народно събрание. Това се казва в позиция на Асоциацията на прокурорите в България, която беше разпространена часове преди заседанието на специалната парламентарна комисия за промени в Конституцията.

Разделянето на ВСС, който реално е правителството на съдебната власт, е посочено като изключително важна промяна в основния закон от управляващото мнозинство като крайната цел е по-голяма независимост и самоуправление на съдиите. В тази връзка прокурорите предлагат пленумът на ВСС да бъде лишен от някои правомощия, свързани с избора на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

„Отделянето на съдиите от прокурорите и следователите неминуемо изолира и капсулира техните общности и създава условия за противопоставяне между тях, което неизбежно уврежда тяхната ефективност. Конституционното им предназначение е заедно да осигуряват върховенството на правото и защитата на правата на гражданите и юридическите лица, а не да си съперничат”, пишат още държавните обвинители.

Асоциацията се обявява и срещу предложението прокурорският съвет да се състои от 10 членове, от които 1 по право (Главния прокурор), 6 избирани от Народното събрание, които не са действащи прокурори или следователи, и само 3 избирани пряко от прокурорите и следователите.

„Комбинацията от малобройността на Прокурорския съвет, численото надмощие на членове, които не са действащи прокурори или следователи, численото надмощие на членове, избрани не от прокурорите и следователите, означава не просто ликвидиране на самоуправлението, а оттам и на независимостта на прокуратурата. Тя осигурява политически диктат върху нея”, твърдят от Асоциацията на прокурорите в България.

Държавните обвинители предлагат мандатът на главния прокурор да бъде един и да бъде намален от 7 на 5 години. Те се обявяват против идеята срещу идеята за възможността на два мандата по 5 години.

„Промяната съдържа потенциал да повиши ефективността на Главния прокурор и да намали рисковете от автократизация на длъжността и поява на токсично управление на системата“, пише в документа.

Особено важно според АПБ е да се запази възможността прокуратурата да извършва така наречения надзор за законност. Това са случаите, в които държавното обвинение се проявява като адвокат на държавата и атакува в съда актове на държавни органи, които счита за незаконосъобразни.

„Това правомощие е единствена гаранция, че няма да останат в сила незаконосъобразни актове, при които няма пряко засегната страна, която да ги оспори, и така окончателно да задължават правните субекти да им се подчиняват в разрез със закон и извън съдебен контрол”, обясняват прокурорите.

Според тях премахването на правомощието създава асиметрия между изпълнителната власт, на чиито актове в такава хипотеза няма кой да противодейства, в сравнение с останалите две власти, чиито актове се контролират.