Ръководството на Прокуратурата на Република България категорично се противопоставя на опитите за обвързване на неуспехите на законодателната и изпълнителната власт с функциите на прокуратурата и фигурата на главния прокурор. Ежедневно сме свидетели на изказвания на политици, които освен, че не отговарят на обективната действителност, имат за цел да внушат, че развитието и просперитетът на българската държава е в пряка зависимост от личността на главния прокурор. В резултат на този подход, вместо да се търсят, обсъждат и намират решения на реалните проблеми, фокусът на обществото се измества и концентрира върху главния прокурор.

Истината е, че Планът за възстановяване и устойчивост по никакъв начин не е обвързан с горното и целта на тези изказвания е манипулиране на общественото мнение с цел отстраняване на настоящия главен прокурор и овладяване на прокуратурата.

Всъщност фактите са следните:

Въвеждането в Плана на мерки, свързани със съдебна реформа, е по изричното настояване на служебното правителство, а не на Европейската комисия.

          Твърди се, че България ще загуби милиарди евро заради липсата на средства за отчетност и отговорност на главния прокурор, както и, че европейските институции, за да одобрят Националния план за възстановяване и устойчивост, изискват предвиждане на мерки в тази насока. Задължени сме да обясним на българското общество, че Механизмът за възстановяване и устойчивост е основният стълб на Плана за възстановяване на Европа, който осигурява финансова подкрепа за страните от ЕС за смекчаване на социалните и икономическите последствия на кризата, свързана с COVID-19. Средствата, които се отпускат са на базата на националните планове на държавите – членки за реформи и публични инвестиции, които трябва да отговарят на приоритетите на ЕС, да подкрепят зеления преход, да отразяват специфичните за страната предизвикателства и да укрепват цифровата трансформация. Макар плановете да подлежат на оценка и приемане от Европейската комисия и Съвета на ЕС, европейските институции не могат да поставят изисквания за конкретни мерки и да се вмесват във вътрешно – държавни процеси. В този смисъл, абсолютно несъстоятелни са внушенията за изключителната необходимост от реформи в прокуратурата и в частност, за отчетността на главния прокурор. Очевидно е, че подобни мерки няма как да стоят в основата на социалното и икономическо възстановяване на България, не изискват финансиране и не биха могли да бъдат поставяни като условие от ЕК. Предвид това е ясно, че твърденията на централните органи на изпълнителната власт целят да обслужат единствено и само политически интереси и да генерират негативно отношение към прокуратурата и главния прокурор. Факт е, че коментарите при последното връщане на Плана от 15 октомври 2021г. и допълненията към него от 17-19 ноември 2021г., които са 207 и са в обем от 43 страници, са основно насочени към предложенията, изискващи финансиране, и тези, свързани със здравната реформа. Не европейските ни партньори изискват, а служебното ни правителство е предложило реформи в прокуратурата и фигурата на главния прокурор, продиктувани не от необходимост, а от конкретната личност, заемаща длъжността.    

          Показателни са разликите в различните версии на Плана за възстановяване и развитие на България в хронологичен аспект. Първоначалният вариант на плана е още от есента на 2020г., а вторият е изпратен на ЕК в началото на месец февруари 2021г. Коментарите на Европейската комисия по втория вариант са относно формулирането на предвидените в плана реформи, както и за хоризонталните елементи на планираните инвестиции и проекти, свързани с дигитализацията в публичната администрация, единната информационна система за електронно правосъдие, управлението на публичните предприятия, изменения в правната рамка в областта на прането на пари и с необходимостта от включване на мерки, в изпълнение на препоръките по линия на Механизма на ЕС за върховенството на правото. При вземането предвид на направените коментари едни проекти са заменени с други и са включени нови предложения за реформи, включително за реформи в съдебната система. Първоначално предложенията касаят принципни положения, но впоследствие от служебното правителство са добавени акценти за прокуратурата и за отчетността и отговорността на главния прокурор, които са несъответни и по никакъв начин не се свързват с идеята за финансиране на дейности, подкрепящи икономическата стабилност. Въпреки възраженията на прокуратурата и изразяваните междинни становища, акцентите не са променени, а са придобили вид на неадекватен за конкретната тема придатък.

          В последният вариант на проекта за план от 15 октомври 2021г. в Раздел 2.Г.1 Бизнес среда, Реформа 2: Противодействие на корупцията, т.6.2. е озаглавена „Повишена отчетност на главния прокурор и неговите заместници“ /стр.192-193/. Не е ясно по каква причина бизнес средата и противодействието на корупцията са обвързани точно с отчетността на главния прокурор. Анализът на конкретните мерки показва, че част от тях вече са налични в българското законодателство, а реализирането на друга част е обусловено от промени в Конституцията. Логичен е изводът, че включването им е резултат или от непознаването на актуалната нормативна уредба и практиката на Конституционния съд, или са преднамерено формулирани така, че да предпоставят невъзможност за изпълнението им в обозримо бъдеще. По този начин липсата на европейски средства по Механизма за възстановяване и развитие, тяхното забавяне или намаляване, ще бъдат обяснявани с недостатъчната отчетност на главния прокурор и ще превърнат прокуратурата и главния прокурор в център на общественото недоволство и средство за натиск върху съответните представители на изпълнителната и законодателната власт. 

          Така например в мярка 2.1. към т.6 /вж. стр.192 от Плана/ е предвидено въвеждане на задължение за главния прокурор да отговори на поставените по доклада за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика въпроси, постъпили в хода на общественото обсъждане на доклада. В алинея 4, изр.3 на член 138а от ЗСВ /ДВ, бр.62 от 2016г./ е предвидено, че при обсъждането на докладите на главния прокурор народните представители може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с докладите, на които главният прокурор отговаря. Следователно и към настоящия момент главният прокурор е задължен да отговаря на въпросите, като пределът на тези въпроси е ясно установен с Решение №6 от 06.06.2017г. на Конституционния съд по к.д.№15/2016г. Всъщност границите на взаимодействието между законодателната власт и прокуратурата са очертани от Конституционния съд още с Решение №9 от 4 октомври 2011г. по к.д. №7/2011г. Сходно е фактическото положение и при предвиденото въвеждане на ефективна годишна отчетност на разследванията и осъдителните дела за корупция, което съществува и сега в ПРБ, а при необходимост от подобряването му, то би могло да се постигне бързо във вътрешно – организационен план, без каквито и да било специални мерки. В този смисъл подобни мерки, неизискващи никакво финансиране и нямащи никаква връзка с икономическата стабилност на страната, остават необясними.

          Мерките под надслова „Въвеждане на ефективен механизъм за търсене на отговорност от главния прокурор и неговите заместници чрез създаване на гаранции за практическа, институционална и йерархическа независимост на разследването срещу тях“ /вж. стр.193 от Плана/, с изключение на тази по т.3.1., възможна и по сега действащия НПК, са несъвместими с Конституцията и могат да се реализират само след съответни промени. Нещо повече – някои от тях вече са били предмет на измененията в НПК и ЗСВ от началото на 2021г., обявени за противоконституционни. В този смисъл е препоръчително подробното запознаване и съобразяване с Решение №7 от 11 май 2021г. на Конституционния съд по конституционно дело №4/20201г., с Решение №11 от 23 юли 2020г. по конституционно дело №15/2019г. и с Мнение №968/09.12.2019г. на Европейската комисия за демокрация чрез право, съдържащо становище по Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно – процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт относно наказателно разследване срещу висши магистрати от 2019г.

          Без да се впускаме в подробности в проблемите, свързани с решението по делото „Колеви“ на ЕСПЧ, обект на внимание през последните десет години, държим да отбележим, че изпълнението на това решение е ангажимент на българската държава, а не на правоприлагащите органи. Прокуратурата на Република България не е и не може да бъде отговорна за действието или бездействието на законодателния орган или на органите на изпълнителната власт. Прехвърлянето на подобна отговорност е недопустимо и всякакви внушения в тази насока засягат основните принципи на правовата държава. Прокуратурата изпълнява и ще продължи да изпълнява закона такъв, какъвто е, защото това е нейно задължение, и няма да позволи да бъде използвана като оправдание за несполуките на законодателната и изпълнителната власт.

          Напомняме, че само в условията на взаимодействие между трите вида власти е възможно постигането на върховенството на правото и реализирането на приоритетите на българската държава.

Настоящата позиция на Прокуратурата на Република България ще бъде изпратена на Европейската комисия, на Европейския парламент, на посолствата на държавите - членки на Европейския съюз, на посолствата на САЩ и на Обединено кралство Великобритания.