С поне 50% по-скъпи основни хранителни продукти се очакват до началото на октомври. Прогнозата е на Института за икономически изследвания към БАН.
Това е оптимистичният сценарий, при който България успее да извлече дивиденти от кризата и се размине с минимални щети за производителите и потребителите.
Ако войната продължи дълго, а санкциите най-малко до края на годината, се очаква световна продоволствена криза или с над 200% увеличение на цените.
При реалистичния сценарий, войната приключва до края на пролетта, а цените нарастват средно със 100% до 1 октомври или до новата стопанска година.
Както повечето потребители напоследък и Лидия Тошева внимателно обмисля откъде да пазарува и за колко пари.
„Около 30% нагоре са цените. Не е нормално при тези заплати, нашите заплати не се равняват на европейските“, разказва тя.
Тази година на Иван Атанасов му излиза с 40% по-скъпо да засади картофи.
„Ние не можем да не вдигнем цените, няма начин. По-малко купуват – 1-3 кг. не както беше 5-10 килограма“, разказа той.
Ако миналия месец за един килограм картофи сме плащали 90 стотинки, сега той струва 1,10 лв. Тенденцията за нарастване на цените може да се спре, ако се намалят временно данъците като ДДС и акцизите, отчитат от Асоциацията на ''Активните потребители''.
„В сегашната криза ще започне едно намаляване на грамажите на опаковките и ако даден продукт сме свикнали да го купуваме примерно 500 грама, скоро ще започнем да виждаме опаковки от 450-400 грама“, обясни изп. директор на Асоциация ''Активни потребители'' Богомил Николов.
Икономистите от БАН обясняват нагледно как войната ще оскъпи храните.
„За нашия регион и за света най-големият износител на зърно е Русия, на трето, четвърто място е Украйна. Това е откъснато от пазара. Минералните торове се произвеждат в Украйна и Русия. Това влияе върху себестойността на зърното. Това ще се отрази на новата реколта. Зърното е фураж, фуражът е половината от разхода за сурово мляко и месо“, обясни доц. д-р Огнян Боюклиев, завеждащ секция ''Секторна и регионална икономика'' в Института за икономическия изследвания към БАН.
Затова икономистите от БАН препоръчват държавни помощи към производителите и потребителите с ниски доходи.
