След няколко случая на униформени с положителни проби за наркотици, от МВР разпоредиха редовно тестване на всички на служба. Целта е да се открият тези служители, които злоупотребяват с дадени вещества.

Полицаите ще бъдат тествани изненадващо преди, по време и след дежурство, сочи заповедта на МВР.

Това обаче води до един съществен проблем – два от най-разпространените тестове за наркотици улавят вещества, които са използвани във фармацията.

Според данни на полицейските синдикати у нас пет или шест от проверените служители до момента са дали положителна проба за наркотици, но във всички тези случаи ставало въпрос за употреба на лекарства, а не на наркотици.

За да разберем какви са проблемите с тези тестове, разговаряхме с психиатъра д-р Калоян Гевара, който работи в Държавната психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм.

Какви са тестовете?

Проверка на btvnovinite.bg показва, че най-разпространените тестове са т.нар. касети с марки Dräger DrugTest 5000 и Dräger - DrugCheck 3000. И двата вида работят със слюнка и отчитат 6 вещества – кокаин, опиати, бензодиазепини, амфетамини, метамфетамини и марихуана.

Тези тестове за наркотици могат да бъдат закупени от аптеките и да ги приложим у дома.

Проблеми с веществата има

Сред наркотичните вещества има две, които биха могли да дадат положителни резултати, без това да означава, че даденият полицейски служител непременно има наркотична зависимост.

Снимка: iStock

Морфинът е добре познат във фармацията като силно болкоуспокояващо. Добива се от растения като мак и се открива в състава на опиума, който в съвремието е в категорията на наркотиците. Морфинът притежава голяма част от свойствата на суровия опиум и започнал да го измества като средство за успокояване на болката.

Той е част от групата на т.нар. опиоидни аналгетици заедно с кодеина (също добиван от опиумен мак).

В исторически план веществото се използва широко по време на Втората световна война за облекчаване на болки от рани на фронта. Тогава се е прилагал с игли за моментално използване. Много от войниците се връщат у дома със зависимост към морфин. Именно поради тази причина се смята, че войната е довела до една от първите наркотични кризи в световен мащаб.

Морфин от Втората световна войнас игла за моментално ползване
Снимка: Wikimedia Commons

Морфинът се използва в болнична среда за обезболяване на тежки травми, миокарден инфаркт, рак, както при кардиална астма.

„Дава се и на хора с хронични болкови синдроми, неповлияващи се от други медикаменти“, допълва д-р Гевара. 

Води до зависимост при неправилно използване на веществото и при спирането му се наблюдава абстинентен синдром.

Използването му може да доведе до положителен резултат и на двата полицейски теста за наркотици, но въпреки това да е предписан от лекар.

„Морфин, кодеин (антикашличен), фентанил  (аналгетик), метадон (заместващ хероина) и други също могат да позитивират на тестове за хероин“, коментира д-р Гевара.

Друг препарат са бензодиазепините.

Снимка: iStock

„Бензодиазепините са анксиолитици, т.е. намалят тревожността. Те се изписват със зелена рецепта и трябва да се приемат ограничено време, тъй като дългата употреба води често до зависимост, толеранс и влошаване при спирането им. Също така дългата им употреба влошава когнитивните функции“, коментира д-р Гевара.

Бензодиазепините действат върху централната нервна система. Разпространени са в психиатрията, тъй като намаляват тревожността и паническите пристъпи, лекуват паническо разстройство, безсъние и облекчават агорафобията.

Освен при психични разстройства, препарати от този клас се използват за лечение на епилептични припадъци и мускулни спазми. Прилагат се и при лечение на физическа зависимост към алкохол и наркотици.

Снимка: iStock

Рисковите професии и депресията

„Полицаите са част от общата популация и съответното разпределение на психични заболявания е валидно и за тях. Най-чести са тревожните разстройства и злоупотребата с психоактивни вещества, в това число и алкохол. При тях по-често се срещат патологични реакции на стрес и посттравматично стресово разстройство“, коментира д-р Гевара.

Според австралийския уебсайт policehealth.com депресията, психичните разстройства и тревожността са част от т.нар. „полицейски стрес“.

„Често търсят помощ, особено по младите. Тези, които не получават адекватна психологична и психиатрична помощ пренасят проблемите в дома си, удържат ги в себе си и съответно нарушават психичния баланс. Нерядко прибягват до самолечение, най-често с алкохол“, допълва психиатърът.

Проучване в Съединените щати, публикувано в реномираното издание JAMA през 2020 г., показва, че сред 434 полицейски служители, 12% имат поставена диагноза за психично заболяване, а 26% докладват налични симптоми на такова.

От тях 17% са потърсили помощ през последните 12 месеца, но само ако са покрити някои основни техни изисквания, сред които конфиденциалност.

Сред причините за повишени нива на депресия сред рисковите професии, освен самата среда, се посочват също бюрократичната работа, липсата на чувствителност към личен стрес, липсата на консултации за психични проблеми с персонала, работата на смени, тежкото натоварване на работното място и дълги периоди на еднообразна работа.

Някои проучвания сочат, че неглижирането на проблемите с години ги задълбочава. Те показват, че полицейските служители на около 50-годишна възраст, след десетилетия на натрупан стрес, имат значително по-висок риск от проява на тежка депресия, посттравматичен стрес и склонност към самоубийства.

По данни на СЗО депресията ще бъде първата причина за загуба на трудоспособност до 2030 г. в световен мащаб.

На този фон у нас се пада по един психиатър на 15 000 души население, а детските психиатри в страната са само 22-ма, сочат данни, представени по време на националната кампания „Победи депресията“. Негативните тенденции се засилват след появата на COVID-19, като през 2021 г. са направени с 23 000 повече прегледи при невролози и психиатри в сравнение с 2019 г., сочат данни от Националния център по обществено здраве и анализи.

Продажбите на успокоителни, които не са в специален режим, са се увеличили с 3-4%, а на тези, които се предписват – с около 7%.

В някои случаи позитивният тест за наркотици може да е проблем, смята д-р Гевара.

„Може да компрометира приема на необходимите медикаменти при човек в нужда. Все пак обаче трябва да се има предвид, че това не са медикаменти за хронична употреба, а главно за остри състояния или такива, при които главната терапия е в процес на прецизиране. Разбира се, има и изключения, особено при терминално раково болни пациенти“, обяснява той.

Д-р Гевара коментира още дали положителен тест в тези ситуации означава, че даден полицай е наркозависим.

„И да, и не. Може да е човек в етап на нагласяне на правилната дългосрочна терапия, при което е необходимо да се използват някои от горепосочените лекарства. Може, разбира се, да е човек, който злоупотребява или е зависим към тях“, допълва той.

Според психиатъра най-важен е дългосрочният скрийнинг на служителите в МВР.

„Трябва да има такъв. Активната работа на служителите в системата е изпълнена със стрес, бързина, непредвидими ситуации и функциониране главно в зоната на „дискомфорт”. Това рано или късно дава своите отражения върху психиката им, която въпреки стереотипите не е каменна и не трябва да е“, казва специалистът.

Той допълва, че ако не се предприемат мерки, страдат самите полицаи, семействата и близките им, колегите и в крайна сметка гражданите.

Продължи да четеш