Много от красивите старинни къщи в София се рушат ден след ден и изчезват, както и споменът за тях избледнява.

Създадени, за да бъдат и останат красивото лице на София, днес тези сгради носят тъжен спомен за това какво са били.

Къщата с кулата в квартал „Лозенец”, построена около 1930 г., днес се крие зад параван на бъдещото ново строителство.

Призрачната сянка откриваме и при занемарените къщи на улица „Шипка”, в дома на архитект Фингов.

Звучи невероятно, но заради слухове за бродещи посред нощ духове, сградата все още няма грижовен стопанин. Двуетажната къща е архитектурен шедьовър.

На фасадната й колона има изваяна женска глава. Експерти твърдят, че това е образът на майката на масоните.

От другата страна все така тъжна и красива е "Къщата с ягодите".

Пред нея се срещаме с архитект Валентина Василева, която единствено е гласувала против отнемането на статута на вече съборената Двойна къща. Вече е ясно, че и този собственик на имота има планове за събаряне.

„Има начин една сграда да бъде укрепена и спасена. Това е все едно на един човек, който го болят краката и носи тежка раница, в момента, в който не може да носи раницата, ние да не му вземем раницата, а да го убием”, заяви арх. Валентина Василева.

Архитектите са категорични, че грижа за собствеността не включва случайни пожари, а достойно отношение към сградите, които някога са били градските хубавици, а днес се рушат в самота.

Рано сутринта горя едно емблематично място в столицата - спирка "Вишнева". Пожарът беше изгасен, но пораженията са сериозни.

Основната версия за инцидента е човешка намеса. Спирката е построена по времето на Цар Борис III, а днес се стопанисва от електротранспорта.

Изгоря покривът на емблематичната спирка „Вишнева” в София (СНИМКИ)

Освен трамвайна спирка, това е място за отмора, различно от градската среда. Това е поредната емблема на София, която е на път да изчезне, ако общината не я възстанони напълно.

Кметът Йорданка Фандъкова поиска от Министерството на културата да предостави на общината достъп до информацията за паметниците на културата в София, за да могат да я дигитализират и така да се осъществи по-сериозен контрол.