Първи приоритет на МОН през 2022 г. е увеличаването на обхванатите деца в образователната система. Предвидени са няколко групи мерки. Едната от тях са предвидени средства за безплатно включване в детските градини на всички деца от 3-годишна възраст нагоре.
Това каза на брифинг просветният министър Николай Денков, който представи приоритети на МОН с цел повишаване на качеството на образованието.
Денков припомни, че досега в отделни общини е имало предвидени средства за 3-годишните деца, а с новия бюджет ще бъдат осигурени средства всички деца да бъдат включени с освободени такси.
Втората група дейности е свързана с развиването на изцяло нова програма за извънкласни дейности в областта на спорта и културата. Програмата ще бъде реализирана съвместно с Министерството на младежта и спорта и с Министерството на културата.
Целта е да бъдат обхванати максимален брой деца в групови извънкласни дейности, които да им помогнат да се включат в социалния живот, уточни Денков.
Третата група дейности от този първи приоритет е стартирането на нова програма за ремонт на спортни площадки и физкултурни салони. Програмата ще бъде многогодишна, ще стартира тази година и вероятно ще продължи през следващите три години.
Втори приоритет – повишаване качеството на училищното образование
Най-важният фактор за качествено образование са добре подготвените и мотивирани учители, каза Николай Денков.
Затова от Министерството на финансите е поискано заплатите на учителите да бъдат повишени, така че да съответстват на 25% над средната заплата за страната, така както е записано в коалиционното споразумение.
Втората мярка, свързана с този приоритет, е повишаване на образователния стандарт за издръжка на училищата.
„Това е мярка, която не се е случвала през последните над 10 години. Съответно директорите на училищата я поставят като много важна мярка за поддържане на качеството в материалната среда и условията, при които могат да се учат децата“, поясни Денков.
Трета мярка е създаване и тестване на нова методика за оценка на добавената стойност на обучението в училищната среда, която да се превърне в основно средство за оценка на качеството на обучение в училищата. Тази методика ще отчита обективните особености на училищата, типа населено място и образователния статус на родителите.
Четвърта мярка, свързана с качеството, е стартирането на разработката на единна електронна платформа за образователни услуги и съдържание – т.нар. електронен облак за образователни ресурси, който трябва да даде достъп на всички ученици, родители и учители до наличните електронни образователни ресурси.
Петата мярка е свързана с подкрепа на професионалното образование. Предвидени са повече средства за подкрепа на дуалното образование, за прием на повече деца в паралелките по защитени професии и паралелките по професии с недостиг на пазара на труда. Ускорено се работи по подготовката на финансирането на тези 24 професионални гимназии, които са заложени в Плана за възстановяване и устойчивост като професионални гимназии, които ще служат като хъбове за съответните региони.
Трети приоритет – повишаване качеството на висшето образование
И по този приоритет има съвкупност от мерки. Николай Денков посочи няколко от тях.
Първата е увеличаване на борбата с плагиатството, тъй като по думите на просветния министър във висшето образование няма място за хора, които са свързани с такива практики.
За тази цел ще бъдат направени промени в Закона за висшето образование и в Закона за развитие на академичния състав, така че всяка научна организация и ВУЗ да създадат комисия по академична етика, която да проверява за наличие на плагиатство, а Националната комисия по академична етика ще играе ролята на втора инстанция.
„Досега можеха да се проверяват за плагиатство само научни публикации, които са участвали в конкурси, което оставаше широко отворена врата за хора, които са писали книги или са публикували статии, но не са ги включили в конкурси, да плагиатстват, без това да може да бъде санкционирано по закон“, обясни Николай Денков.
С предвидените промени ще се даде възможност всякакви научни трудове и публикации да бъдат проверявани.
Ще бъдат направени и промени в системите за акредитация на висшите училища и професионалните направления в тях, както и в системите за атестация, като ще се сложи по-голям акцент върху обективните показатели.
„В момента има твърде голям субективизъм, който трябва да бъде преодолян и един от начините е да се включат обективни показатели, които да намалят ролята на субективизъм“, поясни Денков.
Ще бъдат направени и първи стъпки по отношение на преструктурирането и обединяването, там където е смислено, на висши училища. Има различни варианти и степени на обединение. Неформално е стартирана дискусия по темата, която ще бъде стартирана и по официален начин, за да се търсят най-добрите решения.
Четвърти приоритет – дейности по Плана за възстановяване и устойчивост и двете оперативни програми за образование и наука
Това изисква подготовка да голям набор от документи, разработване на условия за кандидатстване и процедури за оценяване на проектните предложения.
МОН ще насочи много усилия към тези важни дейности, за да осигури бърз и безпроблемен старт на българските образователни и научни проекти, които ще бъдат финансирани със средства от ЕС.
„Има предвидени значителни евросредства за развитието на образованието и науката. Те са над 1 млрд. лв. за различни дейности. През тази година ще имаме изключително тежки задачи, за да може максимално бързо да се подготвят документите, които са свързани с насоките за кандидатстване и съответно максимално бързо бенефициентите да кандидатстват и да стартират реалните дейности“, уточни Николай Денков.
