Примабалерината на "Болшой театър" Мария Александрова е солист на първия по рода си 3D балетен спектакъл "Лебедово езеро" у нас.
Всяко малко момиченце мечтае да стане балерина.
„Моментът, в който пожелах да бъда балерина беше, когато бях на 8. На тази възраст аз напълно разбирах решението си да се отдам на балета.
Не мога да кажа, че съм мечтала за балета – не съм си представяла лебеди, пачки, розови дрехи. Просто на 8 разбрах, че искам да се занимавам с това и то ще се превърне в моя живот”.
Разликата между мечтата и реалността е една – работа.
„Тази професия те учи на това, че ако искаш да бъдеш щастлив човек – без значение дали става дума за балет или не, щастието е в работата”, казва тя.
Спомня си първия път, когато стъпва на сцената на "Болшой театър".
„Бях още ученичка и това за мен беше едно огромно, безумно красиво пространство, и мога да кажа, че това място открадна сърцето ми”.
20 години по-късно, сърцето на Мария още принадлежи на театъра и балета.
– Колко отдадена сте на всяка роля?
– Не обичам да живея празен живот. Не обичам да изживявам дори ден в пустота и не обичам да стъпвам на сцената без чувство. Аз съм много жива! Това е моят кръст.
– Има ли абсолютно перфектно представление?
– Съвършеният спектакъл се случва изключително рядко и споменът за него остава дълго. Много сложен въпрос, защото идеалният спектакъл се случва и ти живееш от един такъв спектакъл до следващия такъв. Но всеки път, в който излизаш на сцената, правиш всичко по силите си, за да бъде идеално. Просто, защото не можеш по друг начин.
Казва, че никога не е правила компромис в името на балета.
– А имали ли сте трудни моменти в личния си живот, в които балетът да ви е помагал?
– Една от отличителните особености на артистите, които излизат на сцена, които знаят какво е сцената – независимо дали е театрална, балетна е, че в най-трудните си моменти те се стремят да не бъдат "хванати". Лесно е да предпочетем близките си в тежък момент. Може би зрителите ще си помислят, че сме безчувствени или егоисти, че нямаме емоции. Но в такъв момент, когато твой близък си тръгне например и изпаднеш в състояние, в което не знаеш как да съществуваш – да преживееш случилото се на сцената е много по-лесно.
– На какво ви научи балетът?
– Когато поисках на 8 години да стана балерина вярвах, че балетът ще ме научи на живот. Помага ми да разбирам защо хората са такива или други, защо постъпват така или иначе, защо мислят по определен начин. За всеки въпрос балетът има отговор, което не е толкова странно. Но аз все пак се занимавам със себе си, с моята работа. Избрала съм това призвание и не винаги е леко, но съм изключително щастлив човек.
На сцената на зала 1 на НДК, Мария Александрова ще си партнира със солиста на "Болшой театър" Владислав Лантратов и още 37 от най-добрите балетисти на Русия.
3D спектакълът "Лебедово езеро" ще видим в София на 13 декември, а 2 дни по-късно - на 15-ти декември, "Руският мултимедиен театър" ще гостува и във Варна.