Приемните родители предлагат законодателни промени, с които заплащането да зависи от възрастта, здравословното и психологическото състояние на децата.

След две сестрички, за които се грижила, Тереза Иванова става приемен родител за втори път - на 5-годишния Гошко. „Едно дете няма нужда само да бъде нахранено и облечено - трябва да му се помогне и интелектуално. И аз мисля, че успях”, казва приемната майка.

Тереза се радва да вижда развитие на детето, но се притеснява, че ако се върне при биологическото си семейство, усилията й ще отидат напразно. „В системата има нещо, което не е довършено, не може нещата да спират донякъде, това са хора, на които трябва да се помага, да има центрове, където с всяко дете индивидуално да се работи, да не се връщат обратно в средата - няма да се получи нищо така”, смята тя.

Снимка: bTV

Приемните родители получават заплата, пари за издръжка на детето според възрастта, и детски добавки.

Много от тях са притеснени, че не са на трудов договор, а на граждански, което им дава по-малко стаж. „Когато имаш граждански договор, ти се дава възможност да работиш на друга работа, но когато имаш настанено бебе, и то са повечето бебета, които дават, няма как да работиш на второ място”, коментира Николета Найденова от Националната асоциация за приемна грижа.

„Децата, които настаняваме в приемни семейства, имат нужда от индивидуална грижа, от повече занимания заедно и най-голямото предизвикателство е, че родителите трябва да бъдат 24 часа на разположение на нуждите на детето”, обясни Анна Конукова от Агенцията „Закрила на детето" във Варна.

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google