Приемните родители предлагат законодателни промени, с които заплащането да зависи от възрастта, здравословното и психологическото състояние на децата.
След две сестрички, за които се грижила, Тереза Иванова става приемен родител за втори път - на 5-годишния Гошко. „Едно дете няма нужда само да бъде нахранено и облечено - трябва да му се помогне и интелектуално. И аз мисля, че успях”, казва приемната майка.
Тереза се радва да вижда развитие на детето, но се притеснява, че ако се върне при биологическото си семейство, усилията й ще отидат напразно. „В системата има нещо, което не е довършено, не може нещата да спират донякъде, това са хора, на които трябва да се помага, да има центрове, където с всяко дете индивидуално да се работи, да не се връщат обратно в средата - няма да се получи нищо така”, смята тя.
Приемните родители получават заплата, пари за издръжка на детето според възрастта, и детски добавки.
Много от тях са притеснени, че не са на трудов договор, а на граждански, което им дава по-малко стаж. „Когато имаш граждански договор, ти се дава възможност да работиш на друга работа, но когато имаш настанено бебе, и то са повечето бебета, които дават, няма как да работиш на второ място”, коментира Николета Найденова от Националната асоциация за приемна грижа.
„Децата, които настаняваме в приемни семейства, имат нужда от индивидуална грижа, от повече занимания заедно и най-голямото предизвикателство е, че родителите трябва да бъдат 24 часа на разположение на нуждите на детето”, обясни Анна Конукова от Агенцията „Закрила на детето" във Варна.
