Прибързан акт и пречка пред Българската екзархия да отстоява националните интереси ли е 22 септември 1908 г.?
В дневниците на опозиционния адвокат Константин Панайотов има упрек към Фердинанд, че на практика е попречил на църквата за единението на българите в Княжеството с тези от Македония и Тракия.
„Особено в периода на след Балканските войни българската екзархия се затваря в границите на Царство България и по този начин сръбската и гръцката пропаганда в Македония са много облекчени“, коментира доцент Любомир Георгиев от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
От 1870 г. чак до 1913 г. Българската екзархия е позиционирана в Цариград. Независимо че се намира на територията на Османската империя, нейните граници са по-големи от границите на младата българска държава.
„И така е много по-лесно тя да отстоява културните и образователни интереси на българите, а след като се издига тази твърда граница с Османската империя, тази част от легалната борба става по-трудна“, обяснява Георгиев.
Още преди 109 години срещу грижливо подготвения от монарха акт има и икономически аргументи. С отделянето от Османската империя България губи безмитния внос на маслини, солена риба и зехтин и връзките си с традиционния турски пазар.
Според изследователите всички снимки от 1908 г. показват, че Фердинанд и министрите му са готови да понесат, и критики, и загуби, но непременно да вземат участие в тържественото възстановяване на величието на средновековната българска държава.
