„Пред нас е примерът на авторитарното управление от последното десетилетие. На резултатите от подмяната на идеите от пропагандата. На суровата действителност от пиара. На законността и обществения морал от лоялността към вожда и партията-държава. На законността от задкулисните договорки. Тази порочна система въведе страната в днешната дълбока криза и мога да кажа, че върна историческият часовник на България в зората на Прехода, когато, спомняте си много от вас, се учехме да говорим свободно и да провеждаме честни избори. (...) Българите масово отхвърлят пропагандата и имат право да знаят истинското състояние на страната. Министър-председателят не посмя да излезе от създадения от самия него илюзорен свят и вчера отново заяви, че в последните 3 г. България била в челото на най-бързо развиващите страни в Европа“.

Това каза президентът Румен Радев в изявлението си от резиденция „Бояна“, където Стратегическият съвет към държавния глава представя за обществено обсъждане първата част от проект за Национален стратегически документ.

„Резултатите от работата на съвета съвпадат с исторически за страната момент, когато българите излязоха от апатията, хипнозата и пропагандата. Когато демонстрират своята решимост да си отвоюват държавата от мафията и единно заявяват своето желание да живеят в нормална, демократична, европейска държава. (…) Приветствам решението на Стратегическия съвет да не се поддава на изкушението да представя готови за следване рецепти за бъдещето. Да заложи на коренно различен подход – на откритост, системност и последователност“, добави президентът.

Какво представлява документът?

Националният стратегически документ е разработен от Стратегическия съвет към държавния глава, ръководен от социолога проф. Александър Маринов.

Проф. Маринов коментира действащата Национална програма за развитие „България 2020“ и заяви, че изпълнението е управлявано и отчитано с много документи от българските правителства в последните години, но няма цялостен отчет за изпълнение на тази стратегия. Той поясни, че държавнически стратегии се създават в редки преломни исторически моменти. 

"Как се изработва такава стратегия, не се появяват изведнъж, те постепенно еволюират, увличат със себе си и обществената енергия, не само от политици зависи, има важно участие гражданското общество, движение и усъвършенстване, не е план или нещо с конкретна цел и приоритети, започва диалог с обществото и предвиждаме процесът да протече на 3 фази с кратък времеви период", заяви Маринов.

Той представи и трите основни стъпки:

  • Да стигнем до обща оценка на досега прилаганите стратегии.
  • Да постигнем съгласие за диагнозата за причините за грешките и неуспехите на сегашните стратегии
  • Да се стигне до промяна., както и  до предложение за големи по обхват промени

Той обобщи някои показатели, които страната ни е трябвало да подобри чрез Националната стратегия за развитие „България 2030“.

Според анализ в сайта на Министерството на финансите – смъртността нараства, най-високата смъртност в ЕС, 2017 - 15,5 на 1000 през 2017 г., като 10, 3 на 1000 е за ЕС, а детската смъртност също остава висока, като тя е особено висока в общности с компактни етнически  общества, каза Маринов.

Той приведе и примери за най-висок дял на млади хора, които не са ангажирани в образование или учене. Той коментира и данни за здравеопазването и идване на средствата от публични източници, като поясни, че по данни на ЕК те са около половината от средствата в сектора. 

Проф. Маринов добави, че и бедността е доста голям проблем у нас. Той цитира данни от Министерството на финансите, според които са похарчени над 40 млрд. лева по тази програма за развитие в годините 2013-2017 г.

Според наше проучване – 90% не знаят, че съществува този документ, 95 на 100 – не знаят какви са целите, 97% не знаят за някаква форма на отчет на изпълнението, добави проф. Маринов.

„За да постигнем обществено съгласие какви да бъдат тези промени, трябва да постигнем съгласие относно диагнозата“, каза още той.

За да се „определи диагнозата“ Стратегическият съвет поставя за обсъждане три въпроса към българите. В допитването могат да се включат както сънародници в страната, така и извън нея, като за целта ще има осигурена платформа, достъпна за всеки.

Текстът на проекта на първата част от националния стратегически документ от днес ще бъде качен на сайта на Президентството, както и в социалните мрежи.

„Да подчертая още веднъж изключителната важност на открития диалог с българските граждани, защото ключът към успеха е в активната гражданска позиция и единната воля. (...) Призовавам всички сънародници, независимо къде се намират - у нас или зад граница, за активност, за ясна гражданска позиция, за идеи, за предложения. Защото никой не може да решите нашите проблеми, освен самите ние“, добави в заключение президентът Радев.