“Всяко дете има нужда от семейство, което да се грижи за него с обич”. Това казва пред БТА Сабрие Ибрахимова от разградското село Желязковец, избрала приемното родителство като своя мисия.
През последните 15 години домът на 68-годишната жена дава любов и уют на три деца, за които биологичните им родители нямат възможност да се грижат.
„С покойния ми вече съпруг отгледахме с много труд и внимание пет момчета, две мои от първия ми брак и три негови. Синовете пораснаха, всеки пое по своя път, а къщата ни се изпразни. Тъй като много обичаме децата, решихме да станем приемни родители“, разказва Ибрахимова.
Първото момченце, което приемат в дома си, е на 12 години. „В продължение на две години бяхме изцяло отдадени на грижата за детето, то беше умно и възпитано. Заедно с братчето и сестричето му ги осинови много хубаво семейство от чужбина. Понесох раздялата тежко. На тръгване за Италия му предоставихме всички книжки, които сме му купували, за да не забрави българския език. Сложихме сред багажа му също снимките и други вещи, за да знае потеклото си, да си спомня къде е живял и какво е преживял“, споделя жената.
В началото семейството от Желязковец поддържа връзка с осиновителите, чуват се с детето, но постепенно обажданията прекъсват.
Раздялата с първото дете преди 13 години не спира семейството на Сабрие да отвори дома си за Юсеин Стефанов, който вече е 22-годишен млад мъж.
Той постъпва при тях със стенокардия, за което приемното семейство в началото не знае. Започва се ходене по мъките, многобройни прегледи в различни болници, докато се стигне до успешна операция.
„Юсеин беше много жизнено и енергично, хиперактивно дете. Стараехме се да го ангажираме с различни дейности, където да може да си изразходва енергията. С грижа и любов успяхме да го превърнем в един страхотен млад мъж, наша гордост“, разказа Ибрахимова.
Макар вече да не получава парична помощ от държавата за Юсеин, приемната му майка на доброволни начала продължава да се грижи за него.
„По закон приемните семейства имат право на финансови субсидии за деца и младежи до 18-годишна възраст. Приемният ми син отдавна не е в тази категория, но е спокоен, защото знае, че не е изоставен“, казва Сабрие Ибрахимова.
Той живее в отделна къща в близост до нейната, като имотът е закупен със спестявания на възнагражденията и помощите, получавани за отглеждането на момчето. Нотариалният акт е на негово име, нещо, което по думите ѝ едва ли някой друг приемен родител в страната е направил.
„Преди пет години, когато още съпругът ми беше жив, взехме решение, че ще продължим да полагаме грижи за него като наш собствен син и след като навърши 18 години. Сега усилията на всички ни – моите, на синовете и снахите ми, са насочени към приключване на ремонта на къщата, в която живее Юсеин. Той също помага при ремонта и поддръжката на двора на къщата“, разказа Ибрахимова.
Третото дете, на което е решила да даде любов, е осмокласник. По думите ѝ той също се чувства прекрасно в дома си, учи с желание в училище в Разград, има отличен успех.
„Имотът ми е достатъчно голям и съм готова в другия му край да построя къща и за него, за да продължат да живеят заедно с Юсеин като двама братя. Те са толкова привързани един към друг, помагат си за всичко“, разказва приемната майка.
Тя посочи, че мечтата на по-малкия ѝ приемен син, за когото се грижи от шестгодишен, е като завърши средното си образование, да продължи да учи за начален учител.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK