Преговорите за бъдещо коалиционно правителство продължават и днес. От сутринта се обсъждат темите "Здравеопазване" и "Земеделие", а след обяд предстои разговори в секторите "Образование" и "Електронно правителство".

Преговорите в сектор „Здравеопазване“ бяха определени като ключови. Експертните екипи се обединиха около тезата, че България няма да върви в посока на задължителна ваксинация. Тя ще остане доброволен акт, на принципа на убеждението.

Зеленият сертификат обаче остана извън полезрението на преговорните екипи.

Експертите се обединиха и около няколко основни идеи. Сред тях - необходимостта от електронно пациентско досие, ограничаване на доплащането от страна на пациента, равен достъп до медицинска грижа и промяна в модела на финансиране на лечебните заведения.

Всички очертаха краткосрочни, средносрочни и дългосрочни приоритети. При краткосрочните акцентът бе в справянето с COVID епидемията.

COVID кризата, отделения и ваксинационна политика

„Основната задача в момента е осигуряване на максимални възможности за повишаване на броя на ваксинираните. Ясно е, че ваксинационната политика e тази, която създаде по-ниската смъртност, по-ниските условия за спешност в цяла Европа. Тя е тази, която ще реши проблема“, каза Георги Михайлов от БСП.

„Незабавна подготовка на специализирани болници за COVID във всяка област и в София. Това е голям проблем, който се вижда, че на практика огромна част от болниците няма как да функционират нормално заради смесването на потоци и откриването на отделения във всяка една от тях. Това ще даде възможност на другите болници да работят нормално, разкривайки COVID зони, без да се ограничава достъпът на граждани до здравни грижи“, добави Андрей Чорбанов от ИТН.

„Основните усилия са както към индивида, така и към общественото здраве - това го извеждаме от пандемията“, коментира Александър Симидчиев от ДБ.

Клинични пътеки и здравна карта

От ДБ смятат, че клиничните пътеки не трябва да са финансиращ механизъм, в какъвто са се превърнали, а да бъдат механизъм за контрол на качеството. По думите му засега трябва да се коригира дисбалансът в остойностяването им.

"Необходимо е въвеждане на национално ниво на протоколи за добра медицинска практика. Дейностите извън обхвата на здравното осигуряване да бъдат заплащани чрез застрахователни фондове по критерии за финансова стабилност", предложи Симидчиев. 

БСП заявиха, че компромис няма да направят с това болниците да бъдат търговски дружества.

„Достатъчно се нагледахме на изтласкването на пациента в периферията. Това повече не може да продължава, БСП няма да отстъпи от това”, заяви проф. Георги Михайлов от левицата.

ИТН искат преразглеждане на здравната карта, която определиха като „продънена”. Трябва да бъде направено така, че НЗОК да може да сключва договори с необходимия й брой легла, смятат от партията.

Финансиране на здравната система

Не се стигна до консенсус за промяна в модела на финансиране, както и за намаляване на диспропорцията между минималната и максималната заплата в сектора. 

От ИТН предложиха промяна в текущия модел на финансиране на здравната система.

„Има лекари, които получават еднакви заплати, но не извършват еднакъв брой процедури“, каза Иван Лютаков, част от квотата на ИТН.

От ДБ настояват за по-добър контрол върху осъществяването на медицинската дейност.

"Най-важната ни политическа задача е спирането на злоупотребите и неефективното изразходване на парите ни за здраве. Това ще доведе до драстично намаляване на доплащането от джоба на гражданите за медицински услуги и лекарства“, категоричен е Александър Симидчиев.

Преговорите в сектор "Образование"

В сектор образование - във фокуса на четирите евентуални партньори попаднаха онлайн обучението, учебното съдържание, материалната база и висшето образование.

Преговорите продължават и в следващите дни.