Разпръснатото културно наследство на най-известните български класици най-накрая ще бъде събрано. Любовта към словото обедини Института за литература при БАН, Националния литературен музей и Столичната библиотека в проект за създаването на интернет хранилище.

 „Усилията на нашите три институции е да съхраним, наистина да обединим това, което те пазят като архивно наследство на 13 български класици”, обясни доц. Д-р Елка Трайкова, ръководител на проекта.

Какво не знаем за най-големите ни таланти и кои са архивите, останали неизвестни за широката аудитория? Институтът за литература за първи път показва предсмъртното тефтерче на Вапцаров пред камера.

„Това тефтерче за всеки, който го докосне, предизвиква едно усещане за среща със смъртта. За среща със смъртта на един, на една трагична, на една обречена личност.

Подарено му е от неговия брат, Борис Вапцаров, през 39-та година. В тефтерчето той е записвал, разбира се, не само стихове. Записвал е, има свои бележки, има някакви цифри, откъснати страници, на които ние никога няма да разберем всъщност какво е имало”, обясни Елка Трайкова.

В Института за литература и в Националния литературен музей се пазят и последните бележници на Смирненски. В тях той нахвърля идеи за творби, които така и не успява да реализира заради туберкулозата. Листовете, които ни показват в Института са опръскани с кръв - знак за влошаващото се състояние на поета преди ранната му смърт.

„Наброските говорят, че е искал да разкаже за един силен орел, за една горда птица, която обаче е победена от бурята. Разбира се, остава вярващ, остава романтик. Остава човек идеалист по душа, по мислене, но борбен, както виждаме и от този лист, на който той си е мерил температурата”, каза Людмила Малинова, от Института за литература.

„Не е писано по нормалния начин в, по редовете, а е писано настрани. Има една страница, на която са три женски птици. Първата я разпознаваме - неговата сестра Надежда Измирлиева, втората е Жени Дюстабанова, а третата е нейна приятелка нарисувана като птица щраус”, обясни Катя Зографска, директор на Националния литературен музей.

С госпожа Зографова се срещаме в къщата музей на Петко и Пенчо Славейкови. Тя ни показва неизвестна до този момент кореспонденция - писма, които дядо Петко е писал до княз Батенберг. Виждаме и любимия му часовник, който е с двоен циферблат.

„Едновременно се отчита ориенталското, източното време и в същото време паралелно тече европейското. Аз винаги съм наричала баща и син Славейкови културни полиглоти, защото, те правят един много важен мост към европейската култура”, допълни Катя Зографска.

Организаторите на проекта се надяват не само да спасят ценните архиви и вещи на нашите класици, но и да предизвикат интерес към съкровищата, които имаме. До дигитализираното ни културно богатство свободен достъп ще има всеки.