Последните тенденции вследствие на извършените от Сметната палата проверки на кметовете, заместник-кметовете и председатели на Общински съвети показват, че, ако преди не се декларираха заменки на имоти – примерно замяна на имот от неатрактивен район в по-атрактивен район, например край морето, в планинските курорти, сега не се декларират солидарни задължения, ипотекарни задължения по различни кредити – например инвестиционни кредити и задължения по кредитни линии.
Това съобщи в предаването "Тази сутрин" председателят на Сметната палата Цветан Цветков. Той допълни, че случаите на подобно недеклариране на задължения са около 10.
Ролята на Сметната палата не е да прави анализи кое от лицата, заемащи висши държавни длъжности, е забогатяло, как и колко е забогатяло, каза още председателят на институцията.
"Нашата роля първо е да публикуваме тези данни, за да можем да ги направим достояние на цялото общество и вече всеки да си направи своя анализ и своята преценка.
Другата по-важна роля е да проверим дали тези данни, които те са публикували и представили в своите годишни декларации, съответстват на това, което реално притежават като имоти".
Дали са верни тези числа се установява след като се направи проверката за съответствие, уточни Цветков.
Ние можем да проверим дали са верни тези данни, ако те са посочени в публичните регистри – имотния регистър, регистъра към МВР за притежавани автомобили, към Министерството на транспорта за притежаване на въздухоплавателни средства, допълни Цветков и уточни, че това става само по документи.
"Нямаме достъп до банкова тайна, за да проверим дали тези спестявания, които те са посочили, са верни и дали съответстват на сумите, посочени в декларациите.
Контролът, който упражнява Сметната палата, е документален контрол:
Ние се доверяваме на документите. Нямаме разследващи правомощия, за да установим дали това е реалната стойност на имота и дали лицето е придобило имота на тази цена или пък е продало имота на цената, която посочва.
Целта на тези декларации е заявителска, т.е. те заявяват пред обществото какво притежават, те нямат удостоверителен характер.
"Ако законодателят прецени, може да се създаде специализирана институция, която да извършва такива проверки и анализи. Но засега, съгласно действащото в момента законодателство, това са правомощията на Сметната палата и аз мисля, че през тези 10 години ние ги изпълняваме професионално и в определените срокове публикуваме тези данни, както и извършваме проверки за съответствие на декларираното от тях и реално притежаваното имущество", заяви Цветан Цветков.
Той допълни, че от депутатите единствен Георги Кадиев е пропуснал срока за подаване на декларация.
От тези 59 случая, които Сметната палата оповестява като неподадени декларации - неподадени в срок са 33, а 26 лица въобще не са подали декларация.
За тези, които не са подали или са подали извън определения срок декларации – законът е категоричен – трябва да се подаде информацията за тях на Националната агенция за приходите и на ДАНС, които ще ги проверят, обясни председателят на Сметната палата.
Той допълни, че единственото наказание за неподаване на декларация или за неподаване в срок, е под формата на глоба. При първоначално нарушение от 1000 до 1500 лв., при повторно нарушение – 2500 до 5000 лв.
Случаите на неподаване на декларации и на несъответствията се предоставят на НАП и те правят ревизия под ОПК и, ако се констатират неизпълнени задължения, съставят ревизионни актове, за да се изпълнят тези задължения.
По данни на НАП през последните години има 33 такива случая и са събрани допълнителни задължения към бюджета в размер на близо милион, съобщи Цветан Цветков.
От 1 юли Сметната палата започва одит на Центъра за градска мобилност, като целта е да се види дали управлението на тази дейност е била в съответствие с действащото национално законодателство.
Общините страдат от липсата на ефективно функциониращи системи за вътрешен контрол – това е основният им проблем и затова НС предвижда изменение и допълнение на закона за вътрешния и публичния сектор и вследствие на тези изменения ще се създадат комитети към общините.
Тук има два открити въпроса – първият от тях е дали ще се регламентират ясно правомощията на тези комитети и вторият въпрос е изискването към членовете на тези комитети – дали там ще работят наистина професионалисти и почтени хора. Част от тях ще бъдат вътрешни служители, част от тях ще бъдат външни, независими, каза председателят на Сметната палата.
Според данните, подадени от политиците, най-бедният политик от кабинета по декларация с най-малко спестявания, е премиерът Бойко Борисов.
Министър Екатерина Захариева пък разполага с доста средства в банката заедно със своя съпруг.
