Двама бивши министри на икономиката – Делян Добрев от ГЕРБ и Драгомир Стойнев от БСП, се събраха в студиото на предаването „Тази неделя“ по bTV за дебат на икономически и енергийни теми, в който проличаха противоположните им мнения за CETA и големите енергийни проекти.
Двамата не се разбраха още в началото по въпроса за споразумението за свободна търговия с Канада (CETA).
ГЕРБ поздрави президента ген Румен Радев, че е подкрепил споразумението. „Той заслужава поздравления, защото взе едно прагматично решение, въпреки всички политически приказки. Истината е, че това е едно търговско споразумение, не става въпрос за никакви ГМО, нито за заплаха за здравето на българските граждани, а за отпадане на мита и други ограничения пред свободната търговия. Не разбирам защо някой може да бъде против. Ако бяхме Швейцария, страна с висок стандарт, разбирам да бяхме против, защото ще влязат евтини стоки. Но случаят е обратният и сега българските търговци ще имат повече възможности да изнасят“, каза Добрев.
Самият Радев обаче обяви, че ще поиска от Конституционния съд да се произнесе дали промените, които споразумението налага в Конституцията, са законосъобранзи.
По този повод Стойнев каза: „Мисля, че е ясно, че Радев не е подкрепил СЕТА. Става въпрос за една декларация. СЕТА вече е подкрепена от Европейския съвет и Европейската комисия, но тепърва трябва да бъде одобрена от държавите членки и мачът е на местна територия. Ние ясно и категорично заявихме, че ако бъдем водеща политическа сила, няма да подкрепим СЕТА, защото дава голям превес на мултинационалните компании. За слабите държави това не е предимство“.
„Какво значи не е подкрепил – ако е гласувал „за“, значи е подкрепил, без значение какви са следващите стъпки“, контрира Добрев.
Според Стойнев български фирми трудно биха могли да пробият на канадския пазар, но големите компании ще настъпят на нашия и ще изместят нашите производители.
„Това е несериозно“, каза Добрев. Той посочи, че 232 български компании вече са пробили и изнасят за Канада. Освен това стоките в Канада са по-скъпи, отколкото у нас и „ние сме по-конурентноспособни, отколкото Канада поради редица причини – по-ниски данъци, по-ниски разходи за производството. Ние сме малка отворена икономика и растем благодарение на това, че изнасяме. Сега ще изнасяме не само ЕС, но без бариери и за Канада“.
Големите енергийни проекти
БСП обещава да рестартира „Белене“ след нов анализ на икономическата целесъобразност, а тя е факт, защото страната има нужда от нови инвестиции, каза Стойнев. До момента страната плати приблизително 3 млрд. лв. и тази година ще получим и двата реактора. Трябва всички политически сили да седнем и да кажем имаме ли нужда от нови инвестиции в енергетиката или не. Тази зима видяхме, че нямаме достатъчно мощности. Затова трябва да се инвестира в нови, смята той.
Добрев отговори, че „3 млрд. лв. са изхарчени за гьола Белене. Ако не беше спрян проектът, щяха да се изхарчат още 20, които държавата няма. И колегите сега предлагат да се харчат отново едни милиарди за грандомански проекти. Не ни трябват такива проекти. Това, че тази зима беше много сурова е факт, но при пиково потребление, 10% над най-високия пик през последните 20 години, системата издържа“, каза той.
Стойнев посочи, че България има нужда от нови мощности и заради „голяма бомба, която 2016 г. Министерството на околната среда и водите е проспало – директивата за намаляване на емисиите. Това е един работен документ за големите горивни инсталации. Ако се приеме през април от ЕП, това означава затваряне след четири години на целия енергиен комплекс „Мини Марица Изток“. Това е енергийна и социална бомба“.
„Южен поток“
Взаимните обвинения между двамата продължиха и при въпрос за проекта „Южен поток“. След като миналата седмица руският посланик в България Анатолий Макаров каза, че не е имало политическа воля за реализирането му, сега Добрев отговори, че „не става въпрос за политическа воля, аз пари“.
По време на първия кабинет „Борисов“ проектът беше така структуриран, че руската страна щеше да финансира изцяло разходите. Проблемът се появи по време на кабинета „Орешарски“, защото те проведоха една т. нар. обществена поръчка, която не спазваше Закона за обществените поръчки. Така проектът от 2,8 млрд. евро стана 3,9 млрд. евро. Тоест той се надписа с 1,1 млрд. евро без никаква конкуренция – участваше само една фирма. И ЕК започна наказателна процедура срещу България за това, че не се спазват никакви правила.
Стойнев попита защо тогава никой не е обжалвал процедурата, но според Добрев тя е била такава, че не е давала право за това.
Според Стойнев първоначалната цена може да е определена с „гледане в тавана“, но при поръчката вече е имало технически проект и допълнителни разклонения, затова цената набъбна.
Надписаха този 1 млрд. при изкопните работи и излизаше, че един линеен метър изкопана траншея ще струва 3000 лв., заяви Добрев.
Вижте целия разговор във видеото:
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
