Пенсионирани учители на ръба на оцеляването в Петрич. Възрастните брат и сестра живеят в изключително тежки условия, но са с висок дух.
За случая им сигнализираха младежи от града, които започнаха кампания по обгрижване на бедни хора от района.
Първото нещо, което Иван Андреев вижда сутрин, е училището, намиращо се на метри от дома му.
„Тоя, който не ме познава, да знае - Когато Андреев говори, Европа мълчи! Вътрешно си плача, ама без сълзи, а плач без сълзи - тежко боли“, казва Иван Андреев, пенсиониран учител.
Бил учител по френски и философия. След 40-годишен стаж се пенсионирал. Взима пенсия и не се оплаква.
„Да си ги ядем пенсиите, няма значение колко е, депутатите може да имат и 5000 лева пенсия, ама и те ще умрат, само нероденият не умира“, казва още Иван.
В малка стаичка живеят със сестра му - и тя била учител, но днес е прикована на леглото.
„Ботев си спомня: „Не плачи, майко, не тъжи, че станах азе хайдутин, хайдутин, майко, бунтовник, та тебе клета оставих“, споделя Мария Андреева.
Разчита на грижите на брат си.
Всеки ден социалният патронаж им доставя една порция храна, която плащат, защото се отказали от безплатната.
В дните на криза Стоян Димитров събира приятели и обикаля града, в търсене на хора в нужда. Така попада на семейството.
„Да кажа жал, да обидя човека, разбираш ли, защото той се срамува, обаче няма от какво да се срамува, защото е честен, трябва да се срамуват другите хора, тези, които имат много, по незнайно какъв начин, а живеят в охолства“, казва Стоян Димитров, доброволец
„Може би докато трае това нещо, ще се стараем да помагаме, доколкото можем, не само на тях като семейство, а и на други също“, казва Николай Тренчев, доброволец.
Получили сигнала, от общината ще изпратят хора да разчистят и помогнат. И ще започнат да доставят по две порции храна - безплатно.
