25 години след официалното падане на комунистическия режим се оказва, че ние живеем в неговото тежко наследство. Ние не живеем все още в демокрация. За жалост той ни остави всички негативи, връзките на държавна сигурност, които днес вече са капитализирани в икономически отношения, олигархията, тежката корупция с която се срещаме – те не са болести на демокрацията. Още живеем в рефлексиите на бившия режим. Това каза в предаването „Лице в лице” Цветанка Андреева, политолог и член на ръководството на БЗНС.

Тя допълни, че споменът за този режим, за лошите страни, за насилието, за агресията за кръвта, е важен, но за нея по-важно да помним светлата част на съпротивата.

„Те ни дават легитимността днес да се наречем български демократи. Те са воювали с цената на живота си. Това е национална и политическа памет, която е необходима на истинските демократи, не на онези, които сядат на кръглата маса 89-та година. Не те правят прехода, преходът ще направят тези, които са наследници на демократите”.

Разказът за днешния ден е много тъжен, съпътстван с проливането на много българска кръв – българи проливат кръв на други българи по директива на Русия. На този ден 140 души, български интелектуалци, са разстреляни. Директивата е 70% от арестуваните да получат смъртни присъди. Имената на осъдените се четат по радиото, роднините не могат да се сбогуват с близките си. Един по един са разстреляни на гробищата в Орландовци. Разказът е свързан със загуба на национален суверенитет”, коментира политологът.

Според нея акцентът трябва да бъде гордостта.

„Това е било цветът на нацията. Това е първият етап, в който кървавият комунистически режим се налага в България. Съпротивата продължава, следва периодът на земеделците, на Никола Петков. Над 10 месеца той е с осъзнатото чувство, че ще бъде ликвидиран от този режим.

Имал е алтернатива да се спаси, повечето са можели да избягат. Показателни са думите му – „Един мъртъв Петков ще бъде много по-ценен за България, отколкото жив. Той тръгва по пътя, по който преди това е минал баща му. Това са достойни мъже, които воюват за правото на България да бъде независима”.

Цветанка Андреева каза, че има привилегията да познава николапетковисти.

„Житейската среща с тях е нещо уникално. Тъжните истории са много. Най-силната може би е, познавам двама-трима смъртници, хора със смъртни присъди, които после биват помилвани – Димитър Пенчев е сред тях, един от най-извесните български опозиционери”.

Андреева разказа за Жеко Стоянов, който е бил сложен в единична килия и 40 нощи го извеждат навън, за да бъде екзекутиран.

„Това е психически тормоз. Тези хора издържат, пълно е с такива истории. В тези хора има много гордост, никаква мъст и много скромност”.