Влязла в ролята на редовен „парламентьор” между властта и гражданите по време на демонстрациите пред парламента, Мая Манолова обяви в понеделник, че е готова за нова среща с протестиращи. "Ние сме готови да се срещнем - това няма да е първата ни среща с протестиращи", каза тя на пресконференция в Кюстендил в коментар на подготвяното „посрещане” на депутати в сряда за началото на есенната сесия.

Тя за пореден път изрази мнение, че автентичната енергия за граждански протести се е поизчерпала, а този протест отдавна не е граждански, а политически.

Манолова сподели, че продължава да се надява на възможен диалог: "ГЕРБ се връща в парламента, което е добър знак. Това, което ми липсваше като част от ръководството на НС, е една активна опозиция. Ако ГЕРБ влязат в тази си роля, ще спечели и парламента и те като партия".

Очаквала и още нещо от партията на Борисов - да преосмисли позицията си за декларацията за националните приоритети на 42-я парламент, предложена от Коалиция за България. "Според мен е чист политически инат още преди да си видял текста на декларацията да кажеш, че няма да я подпишеш и гласуваш", коментира Манолова. Надеждите й обаче едва ли ще се оправдаят, тъй като лидерът Бойко Борисов заяви днес, че документът няма да бъде подкрепен от ГЕРБ.

Бюджетната процедура и работата по приемането на бюджета за следващата година ще застанат в центъра на новия политически сезон, който започва на 4 септември, каза още Манолова. По думите й това е първият цял бюджет на правителството на Пламен Орешарски, а не просто "кърпеж" на бюджет на Симеон Дянков.

Зам.-председателят на парламента коментира и последното социологическо проучване от неделя, според което БСП е първа политическа сила, ако изборите бяха днес, но доверието в управляващите спада с думите: "Няма друго българско правителство, което за три месеца да е свършило толкова много работа в интерес на хората".

Тя прескочи и на актуалната международна тема за Сирия, след като държавният глава Росен Плевнелиев призова за активни дебати в парламента: "Президентът отново се е опитал да бъде ментор на институциите. Не е работа на президента да преценява кога Сирия да влезе в дневния ред на парламента. Нека всяка институция да се занимава с този въпрос в рамките на собствените си правомощия.

Според мен не трябва да се истеризира предварително тази тема, както и върху нея да се упражняваме всякакви хора, които нямаме достатъчно информация и поглед върху тази важна тема. Примерите с английския и френския парламент, както и с американския Конгрес, не са достатъчно удачни. Тези висши законодателни органи се свикват, за да обсъдят сирийския въпрос, но в резултат на отправено искане от премиера, или президента на съответната страна.

Тук по-нормалното е президентът да свика Консултативния съвет, да чуе мнението на политическите сили и да предложи свой проект за решение. Според мен има много въпросителни по темата, които трябва да бъдат взети предвид преди да се случи дебата в парламента".