Задължителното гласуване, обвързано с получаване на поименна ценна книга, както беше предложено от опозицията в лицето на ГЕРБ, не намери място в проекта за нов Изборен кодекс. Идеята беше отхвърлена на заседание на Временната комисия за обсъждане и приемане на нов Изборен кодекс, където гласуват допълнителни текстове между първо и второ четене на новия закон.
„Да се гласува на избори е право на гражданите и по никакъв начин не може да съществува задължително право”, продължи Манолова с критиките към идеята за задължително гласуване.
Тя отправи и конкретен упрек към предложението на ГЕРБ за стимулиране на гражданите при въвеждането на задължителен вот с поименна ценна книга – ваучер за административна услуга на стойност 20 лв. с валидност две години. „Ние не приемаме подкупването на избиратели и предложението държавата да участва в съфинансирането на купуването на гласове”, изтъкна Манолова.
Гласуването на предложението в комисия затвърди прогнозите, че парламентът няма да гласува провеждането на референдум за изборното законодателство по инициативата на президента Росен Плевнелиев, който настоя гражданите да се произнесат и по въпроса за задължително гласуване, както и за мажоритарен вот и електронно гласуване. Според закона Народното събрание трябва да се произнесе по предложението на президента „на едно гласуване в срок до три месеца от внасянето на предложението”.
Председателят на комисията Мая Манолова се възпротиви и на мажоритарния избор на 32-ма депутати, както бе на парламентарните избори през 2009 г. „Ако има мажоритарна система, към която да има засилен интерес, това е германската система”, коментира още зам.-председателят на парламента. Германската избирателна система е от смесен тип, като половината народни представители се избират мажоритарно, а другата половина – пропорционално.
Предложенията на ГЕРБ не получиха подкрепа в дебата и за районните кметове. Те настояваха районните кметове да се назначават, а не да се избират, какъвто текст е залегнал в новия Изборен кодекс, но колегите им отхвърлиха тази тяхна идея в гласуване. През 2010 г. депутатите от ГЕРБ направиха промени в Изборния кодекс, според които кметовете на райони се назначаваха. Сега от управляващото мнозинство коригират този текст.
„Когато в една община има 24 района и се проведат 24 избора, в голяма степен се създава невъзможност да се осъществява управленската програма на кмета на общината”, заяви по време на дебата народният представител от ГЕРБ Данаил Кирилов, мотивирайки искането им за отпадане на изборите за районни кметове.
В дискусията се намеси и депутатът Павел Шопов от „Атака", според когото напразно на този етап се кръстосват шпаги по този проблем. Той припомни, че тази битка ще се води в Закона за местното самоуправление.
Депутатите продължават обсъждането на проекта за нов Изборен кодекс в комисията между първо и второ четене.