Задължителното гласуване изисква големи административни усилия, които започват с една трудна кореспонденция. Всички граждани с право на глас трябва да бъдат уведомени с писмо, че са задължени да упражнят избирателното си право. Преди това трябва да бъдат издирени по постоянен адрес, който ще се ползва и за известията, че са глобени, ако не са гласували.
В Европа с тези уведомления са натоварени общините. На Стария континент задължително гласуват в Белгия, Гърция, Кипър и Люксембург. В три южноамерикански държави има същата практика, но санкциите невинаги са парични.
„В Аржентина държавен служител, който не гласува, три години не може да заема службата си”, посочва проф. Емилия Друмева.
В Гърция и Белгия глобите са до 2000 евро, но те не се прилагат вече 10 години. Задължителен вот с ефективни санкции има в Австралия.
Въпросът, около който разсъждават юристите, е каква би могла да е ефективната санкция за негласувалите, ако не парична? „Би могло да има отнемане на някаква привилегия - ако имате, да кажем, право да паркирате автомобила си по местоживеене, да ви бъде отнето”, обяснява Кристиан Таков.
Въпросът е и как наложената глоба да не предизвика гласуването с недействителни бюлетини.
„Много често се казва, че глобата, ако е голяма, ще накара хората да гласуват от страх или т.н. Това не е вярно. Ако имате един социално слаб избирател, от когото не можете да съберете 2,50 лева, как ще го уплашите с глоба от 1000 лева, никога няма да му я съберете. Има и друго - ако наложите някаква глоба, по никакъв начин не може да контролирате дали този избирател от проклетия няма да пусне недействителна бюлетина. А начини да се направи една бюлетина недействителна - колкото щете”, допълва Таков.
У нас за първи път се въвеждат глоби за избирателите с неизпълнен граждански дълг през 1919- а. Санкцията е от 20 до 500 лева и действа около пет години. Събраните глоби се вливат в бюджета на общините.
