Законът за потребителския кредит, който е лансиран шумно от вносителите си от БСП и ДПС като промяна в полза на клиента, бе приет на първо четене в парламента в петък. В началото на февруари председателят на бюджетната комисия в НС Йордан Цонев обясни пред bTV, че идеята е интересът на клиента да бъде по-добре защитен.
С него таксата за предсрочно погасяване на ипотечен кредит отпада, предвижда се още да няма обезщетение или неустойка, когато задължението е погасено след изтичане на една година от усвояването му. Във всички останали случаи таксата може да бъде не повече от 1 на сто върху сумата на предсрочно погасения кредит.
Със законопроекта се забранява на банките да събират някои видове такси и комисионни, за които се приема, че са част от дейността на банката по предоставяне на кредита, а именно - такси и комисионни за действия, свързани с одобрение и усвояване на кредит, както и за неговото управление.
Освен това кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисионна за едно и също действие. Въвежда се изискване вида, размера и действието, за което се събират таксите и комисионните да се описват ясно и точно в договора за кредит.
Регламентира се задължение за кредитора да предостави на кредитополучателя право на избор при сключването на жилищен ипотечен кредит, а именно: дали да сключи договор за кредит, при който при принудително изпълнение банката се удовлетворява изцяло и окончателно до размера на обезпечението или при който при принудително изпълнение кредитополучателят носи отговорността по чл. 133 от Закона за задълженията и договорите, т.е отговаря с цялото си имущество.
Записана е и промяна на определението за "референтен лихвен процент", като част от определението за "променлив лихвен процент по кредита". Действащото към настоящия момент определение дава възможност банката да променя по всяко време методологията, по която се определя референтният лихвен процент.
Това прави референтния лихвен процент непрозрачен, като създава възможност за определянето му на база субективни критерии, както и да бъде променян едностранно от кредитора по всяко време за периода на кредита, посочват вносителите. Сега се предвижда той да бъде пазарно определян индекс LIBOR, EURIBOR, SOFIBOR или комбинация от тях и/или индикатори, публикувани от БНБ и Националния статистически институт.
С промените се разширява обхватът на закона и по отношение на кредити под 400 лева. Това се налага заради зачестилата практика на отпускане на „бързи кредити” до 399 лева при неизгодни и в много случаи неясни условия за кредитополучателите. По отношение на този тип кредити няма да се прилага правото на отказ от кредита, уредено в чл.29, тъй като наличието на това право би обезсмислило и ограничило краткосрочните кредити.
Уточнения
След гласуването Румен Гечев от Коалиция за България поясни, че потребителите, които са направили 12 плащания по жилищен ипотечен кредит, няма да дължат повече пари на банката: „Тези потребители ще могат да рефинансират от друга банка, при положение че имат достъп до по-ниска лихва. Досега това не беше възможно, тъй като т.нар. „наказателна” лихва беше около 4-5%, което практически забраняваше на кредитополучателите да ползват ресурс от друга банка”.
Промените ще важат само за новите потребители на кредити, тъй като не се приемат закони със задна дата и с обратна сила, което би довело до хаос в банковата система. „Не искаме да предизвикваме това по никакъв начин. Новият закон ще важи за новите кредите, но променяйки пазарната среда, това ще окаже пазарен натиск върху търговските банки и допускаме, че някои от сключените договори могат да бъдат преразгледани. Не забраняваме на двете свободни страни - банките и клиентите им, ако решат, да предоговорят условията на заемите”, каза още Гечев.
От ГЕРБ бяха скептични за промените. "С две думи ви казвам, че банките отново ще преследват длъжника до продаване на всяко негово имущество, било то движимо или недвижимо. С две думи, пак ще оставаме вечни длъжници и след продажбата на ипотекираните жилища, там където им остатък от кредитите", заяви Емил Радев.
