За разлика от предишни години, новият мониторингов доклад от ЕК остана силно критичен при официалното си представяне, а не само в своята чернова. Той съдържа множество забележки по отношение на работата на съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност и политическата воля за законодателни промени, които да подобрят работата на Темида.

От ЕК посочват, че има сериозни системни проблеми в съда и прокуратурата, много от които - нерешени от години.

Като положителни са отбелязани промените в Конституцията, които ще разделят ВСС на две колегии, както и изборите на нов главен инспектор, на нов председател на Върховния Касационен съд, и на ново ръководство на СГС.

Докладът е важен заради бъдещи решения в Общността, сред тях и членството в Шенген.

Практика е комисията да изпрати на нашите власти предварителна и по-остра версия на доклада си, като след това в процеса на съгласуване някои от коментарите биват коригирани и "омекотени" преди публикуване.

Тази година процентът на редакциите, които управляващите са успели да постигнат, е доста нисък.

Какво остана само на черновата

Изключението е скандалът „Яневагейт” – публикуваните от сайта „Биволъ” записи с участието на съдийките Румяна Ченалова и Владимира Янева, в които те свободно обсъждат задкулисни зависимости в съдебната система, опити за натиск над Висшия съдебен съвет и прокуратурата и богатството на един държавен мъж, дал 1.5 млн евро за къщата на любовницата си в Барселона.

Вижте пълния текст на доклада ТУК

Премиерът Бойко Борисов имаше дейно участие в сюжета. Той първо препрати на председателя на ВКС Лозан Панов съобщение, от което стана ясно, че друг член на съдебния съвет му „донася” какво се обсъжда на заседанията, а след това и сам дойде, за да даде обяснения по „Яневагейт”.

Последвалият скандал доведе до осезаемо разделяне на ВСС на две – мнозинството около главния прокурор Сотир Цацаров, което не иска да се занимава с разговорите на съдийките и малцинство от реформистки настроени кадровици, които искат проверката за задкулисни зависимости да бъде доведена до край.

В черновата сюжетът присъства много ясно, като от ЕК пишат, че записите от „Яневагейт” създават впечатлението за „сериозни системни проблеми отвъд отделните магистрати” и „предизвиква загриженост по отношение на независимостта на съдебната система, като идва на фона на предишните скандали в Софийски градски съд” (в записите Владимира Янева се опасява, че ще бъде „опраскана” заради разписани СРС-та извън законовия срок-б.р.).

Освен това се припомня, че първата реакция на властите е била насочена към законността на публикуваното, а не на съдържанието.

В официалния доклад акцентът е доста по-различен. „През есента на 2015 г. медиите съобщиха за разговори, в които се смята, че участват две от основните лица, свързани с нередностите в СГС, като това добави допълнителни елементи в съществуващата ситуация”, пишат от Брюксел.

Какво остана на беловата

Основната част от доклада повтаря черновата, като сериозен акцент са критиките срещу работата на ВСС. Посочва се, че голямата политическа квота в съдебния съвет предизвиква сериозни опасения за независимостта на кадровия орган.

От еврокомисията коментират, че назначенията на новите председатели на Софийски градски съд (Калоян Топалов - б.р.) и Върховния касационен съд (Лозан Панов – б.р.) са положителни развития, но „други кариерни решения на ВСС продължават да създават опасения за липса на прозрачност и възможно външно влияние”.

Припомня се и освободеният от 2 години пост на председателя на Софийския апелативен съд, за който последно се бори Нели Куцкова. Тя не получи нужната подкрепа от ВСС без да бъде представен нито един аргумент срещу нея.

Критикувана е и дисциплинарната дейност на съвета заради бавните и неубедителни реакции на информации за нарушения на магистрати. Отбелязва се, че има „общо усещане у магистратите, че решенията на СГС не са нито прозрачни, нито обективни”, като липсата на ясни критерии за непристойно поведение води до риск от „произвол (...) спрямо магистрати, изказващи се публично по легитимни въпроси”.

Прокуратурата е критикувана за липсата на достатъчно успешни съдебни процеси по случаи, свързани с корупция и организираната престъпност на високите етажи на властта. Посочва се и нуждата от реформа в държавното обвинение, което трябва да придобие по-голяма самоинициатива и отговорност чрез по-слабо йерархична култура и ясна отчетност.

Иска се и независим анализ на работата на прокуратурата.

По отношение на законодателната дейност от ЕК са на мнение, че стратегиите за съдебна реформа и за борба с корупцията са добро начало, но все още има твърде много конкретни стъпки в парламента, които трябва да се направят, за да се постигне ефективност. Обърнато е внимание на провала в пленарна зала на антикорупционния закон на Меглена Кунева и съмненията за това колко голяма е политическата воля в тази област.

Какво значи това

Още вчера управляващите намериха виновник за критичния доклад – ВСС. Меглена Кунева, а след това и други представители на ГЕРБ и Реформаторския блок поискаха съветът да се саморазпусне.

Според много наблюдатели, обаче, това точно в настоящия момент ще затвърди проблемите в кадровия орган, вместо да ги реши. От една страна – защото разследванията по „Яневагейт” и SMS-ите до Бойко Борисов ще бъдат шиканирани. От друга – защото при нов избор на кадровици е възможно да бъде конституиран ВСС без никаква вътрешна опозиция.

Вчера бившият правосъден министър Христо Иванов коментира, че с действията си, властта се опитва да спаси главния прокурор Сотир Цацаров, макар критиките към ВСС да са насочени именно към мнозинството около него, а искането за независим одит на прокуратурата да е равносилно на бламиране.