През целия летен сезон ще се работи на 4 места по АМ „Хемус”. Това обяви в студиото на „Лице в лице” строителният министър Лиляна Павлова. Става въпрос за участъци, където движението ще се осъществява само в едното платно.
По думите й тази година ще се довърши ремонтът на виадукта „Елещница”, а работата по тунел „витиня” ще продължи 9 месеца, като там ще се слага пожароизвестяване, изолация и сигнализация. Павлова подчерта, че става въпрос за изключително сложни интервенции по мащабни железобетонни конструкции.
„Дори и да спрем на 1 август, тунелът ще е целият разфасован, платното на моста просто няма да го има. Много е важно да се работи активно в летния сезон, когато няма дъждове”, каза тя. Министърът коментира иронично, че когато движението се пуска, има критики заради дупките, а когато дупките се запълват същите недоволни твърдят, че се образуват тапи към морето.
Предстои само един ремонт по АМ „Тракия” – на моста над река Стряма, но той не се очаква да създаде проблеми за трафика.
Промени по „Хемус”
За момента е сигурно, че през юни ще започне работата по участъка от „Хемус” от Ябланица до Боаза. За останалите отсечки, спорните процедури за чието изграждане бяха спрени от премиера Бойко Борисов, Лиляна Павлова каза, че е имало обжалвания, но до момента всички без едно са приключили в полза на МРРБ заради обективна липса на пари за реализацията на проектите.
Последното все още е във Върховния административен съд.
„Имаме готовност с документацията и препроектирания участък”, похвали се Павлова. По думите й трасето ще бъде с близо 200 млн. лева по-евтино заради намалена проектна скорост до 120 км/ч, намален габарит и алтернативно заобикаляне след Боаза. Тя обясни, че колкото по-висока е проектната скорост, толкова по-право трябва да е трасето, а това би означавало изграждане на скъпи тунели и виадукти.
Министърът бе категорична, че все пак няма да се загуби статутът на магистралата.
Павлова отбеляза, че ЕС до 2022 г. ще ни даде за пътни проекти само 670 млн., които биха стигнали само за доизграждане на АМ „Струма”. Затова и ще се търси финансиране от бюджета и от тол таксите.
Схеми в санирането
Не свиваме лимитите, а въвеждаме по-строг контрол на разходите в програмата за енергийна ефективност, обяви още Лиляна Павлова. Тя посочи, че до момента има два вида нередности при санирането.
В някои случаи козметични и текущи ремонти, които са грижа на собствениците, са представяни като укрепване, за което плаща държавата. „В различните райони на страната има различно ценообразуване, но трябва да се придържаме към среднопазарните цени. В различните региони има сериозни разлики”, отбеляза още тя по отношение на другия тип неуредици.
Павлова беше категорична, че става дума за публичен ресурс от 1 млрд. и целта не е просто да се „изремонтират” възможно най-много сгради.
