В последно време България е обект на интензивни кибератаки срещу информационни инфраструктури на страната ни, в това число срещу критична инфраструктура и държавни ведомства. Това каза президентът Росен Плевнелиев след провелото се заседание на Консултативния съвет по национална сигурност.

Трябва да се наложи единна политика за сигурност в тази област, се казва в становището на Консултативния съвет.

Отбелязва се още, че в момента експертите във ведомствата не са добре обучени, а информационните системи на стратегически обекти не се поддържат на високо ниво.

За справяне с тези проблеми ще бъдат отделени средства.

По време на изборите за местна власт през 2015 г. бяха реализирани множество атаки срещу комуникационните и информационни системи на различни държавни ведомства и организации, довели до срив на интернет страници, отказ от услуги и други потенциални заплахи за нерегламентирано извличане на информация. Установени са случаи на кибератаки срещу български банки, летища и други елементи от критичната инфраструктура, изтъкна държавният глава.

По думите му от информационни системи на държавни ведомства са атакувани такива на НАТО чрез включване в ботнет мрежи. Регистрирано е и изтичане на голям брой лични данни на български и чуждестранни граждани.

„При някои кибератаки се извършва подмяна на съдържание на интернет страници на институции и ведомства с послания, които съдържат антидемократична и радикализираща пропаганда. Цел на кибератаки е и придобиването на чувствителна информация, бизнес взаимоотношения и сделки и последващо реализиране на измами”, изтъкна държавният глава.

По думите му кибератаките водят до значителни финансови загуби на български и международни фирми, както и на български и чужди граждани.

Плевнелиев изброи и основните източници на заплахи за киберсигурността на страната ни - международни терористични и други престъпни организации; държави с тоталитарни режими и държави с все още неукрепнали демократични институции системи; природни бедствия и аварии; уязвимостта на националната система за киберсигурност.

Премиерът Бойко Борисов от своя страна посочи, че мерките никога не могат да бъдат достатъчни в областта на киберсигурността, защото революцията в информационните технологии е такава, че всеки ден се намира и адекватна хакерска атака.

Ще се стараем максимално адекватно да си защитаваме системите и да работим в тази посока, ползвайки и чужд опит, но в тази сфера никой не може да излезе и да каже "аз съм защитен", заяви Борисов.

"Факт е, че в Турция, САЩ, Гемрания, в знакови организации, правителства, техните данъчни служби, с милиони изтичат лични данни – това показва, че и най-защитените са уязвими", посочи премиерът и допълни, че "най-големите разузнавателни централи пак минаха на пишещи машини".

Според него министерствата пилеят пари като разработват свои отделни системи и, вместо това, трябва да се търси интегрирано решение като системата ТЕТРА.

КСНС препоръчва Народното събрание да разгледа приоритетно промените в Закона за електронното управление, в които е предвидено създаването на Държавна агенция „Електронно управление“ и Държавно предприятие „Електронен системен оператор“.

Препоръчва се още Министерският съвет приоритетно да приеме Националната стратегия за киберсигурност „Кибер устойчива България 2020” след анализ на предложенията от широкото обществено обсъждане.

Предлага се също Министерският съвет да осигури на МВР, ДАНС, Министерство на отбраната, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Държавна агенция „Разузнаване“ необходимите финансови ресурси с поетапно увеличаване броя на експертите, ангажирани с киберсигурността, както и за придобиване на технологични способности за превенция и противодействие на актуалните киберзаплахи.