Мислех си да започнем това интервю актуално и абстрактно. Сега Вие добър ли сте по геометрия?
На времето бях много добър по математика, дори един от най-добрите в страната.

Добре, вижте какво съм Ви приготвил сега. Това е окръжност, но да я наричаме кръг, тъй като е много модерно да се говори за кръгове напоследък. С кръг дойде демокрацията. Тогава кръгът беше маса, като кръгла маса. Сега обаче, 24 години по-късно, си говорим за кръгове, зависимости, срастване на бизнес и политика. Защо? Как си го обяснявате?

Харесва ми Вашата аналогия. Когато няма правила или те могат да бъдат заобикаляни, тогава се раждат зависимостите. Когато няма прозрачност, идват съмненията. Вече 24 години ние говорим за кръгове, за обръчи, но избягваме истинския дебат и се въртим в кръг, вместо да решаваме проблема с кръговете. Няма добри и лоши кръгове, няма червени, сини, жълти. Те може да са различни по обем, но са еднакви по съдържание и всичките те са центрирани върху държавния ресурс, върху държавните пари. И Вие имате пълно основание да нарисувате и да посочите именно тази геометрична фигура – триъгълник в кръга, защото, вижте, има три, как да го нарека, да бъда много откровен, каците с мед са три.

Кои са?
Едната е държавните пари. Втората е обществените поръчки. Третата е приватизацията. Така че те са три, формират триъгълник. Оттук нататък важното обаче е, че ние в България говорим за олигархия, но каква е дефиницията за олигархия? Това са икономически интереси, преплетени с политически, на база на които се извършва забогатяване не по правилата и в особено големи размери чрез преплитане на бизнес и държавни интереси. Очакваме някой друг да дойде и да ни реши проблема с олигархията. Няма да стане от Брюксел, трябва сами да изковем решенията си. Вярвам, че те са много прости.

Прости. Но преди да говорим за решенията, вие видяхте в триъгълника, затворен в кръг, каци с мед, но има и една друга метафора, малко по-популярно сравнение – триъгълник на властта. Пространството отпред – Президентство, Народно събрание, Министерски съвет. Затворено ли е в кръг? Вие имате ли кръгове?
Вижте, темата с кръговете не може да бъде затворена само между трите властови центъра тук, на „Дондуков” 1 и „Дондуков” 2. Отново повтарям, кръговете са различни, но за да ги разпознаем всъщност кои са те и къде са те, търсете обществените поръчки. Президентството не се занимава с обществени поръчки. Второ, търсете приватизацията. Не се занимавам и с приватизация. И трето, търсете държавните пари. Това са трите центъра, около които гравитират абсолютно всички кръгове, независимо по цвят и по обем какви са те. И оттук идва и самото решение.

Какъв е Вашият образ в някои медии напоследък – човек, имал офшорки? Споменава се първата Ви съпруга, втората Ви съпруга, зависимости ето от такива кръгове, не знам дали има триъгълници между тях. Това Вие ли сте? И ако не сте Вие, защо?
Слагам категорично себе си в категорията на тези, които създават решенията, а не се крият. И от тази гледна точка, спомнете си дебата 2011 година, президентския дебат. Аз излязох открито пред българските граждани и казах: „Не обещавам всичко. Това, което обещавам, ще го сложа на сайта и ще го свършва. И имам намерение да го свърша”.

Междувременно тогава срещу мен се водеше една кампания, също толкова негативна. И тя беше под мотото „Президент подкуп”. Разхождаха ме напред-назад за едни подкупи. Накрая не стана ясно дали аз съм ги давал, дали аз съм ги получавал. Елементарни методи от миналото на, как да кажа, на държавна сигурност, на тоталитарен режим. Прийоми, които се учат някъде от София със сигурност на изток, а не на запад.

Затова за мен е много важно и сега по същия начин да стане ясно на българските граждани. Елементарно е. Крадецът вика: „Дръжте крадеца”. Не съм аз този, който се е скрил зад стотици офшорки, които са собственици на банки, собственици на медии, собственици за държавни компании и активи за стотици милиони. И е съвсем логично тези, които действат по този начин, да се опитат да насочат прожекторите в обратната посока. Не съм първият президент, който е атакуван. Няма да бъда и последният.

Виждам много добре логиката на атаките. Когато служебното правителство произведе правилата за държавните пари, стартира атака в някои медии, знаем кои и на кого те принадлежат. Когато излязох с принципна позиция срещу назначението на Делян Пеевски за председател на ДАНС, което за мен, но и за 85% от българските граждани беше недопустимо, по същия начин стартираха атаки срещу мен.

Вие не знаехте ли кой е Делян Пеевски?
Категорично не знаех, че той ще бъде предложен за председател на ДАНС.

Сериозно ли? Дори когато Ви уверяваха защо са нужни промените в закона?
Категорично не. Именно затова, забележете, аз свалих доверието си от г-н Станишев и от г-н Местан, не от БСП и от ДПС. И, разбира се, от правителството и от министър-председателя Орешарски. За мен това е акт на принципност. Днес, когато се говори много дали някой разделя или обединява нацията, трябва да е ясно, че в основата на всичко стои доверието. А за да работиш с доверие, трябва да имаш принципна позиция. Моята позиция беше принципна тогава, в този ден, защото аз вярвам, че това беше едно назначение, което щеше да доведе до непредвидими отрицателни последици за България и нашето евроатлантическо членство и ориентация.

По същия начин моят разговор с г-н Местан и с г-н Станишев два дни преди това беше, че да, аз съм съгласен да се отнеме правомощие от президента по закон, то не е по конституция. Конституционните ми правомощия не могат да бъдат отменени или отнети. Но „да” срещу прозрачност. Какво получих? – 15-минутно назначение, което е еманация на задкулисие и непрозрачност. Реагирах по начин, по който всеки държавен глава трябва да реагира.

Тоест почувствахте се излъган, така ли да разбираме?
Именно. Затова и снех доверието си, защото едно беше казано, друго беше направено.

Какво Ви казваха тогава те?
Разговорът беше много ясен. „Ние търсим повече прозрачност. Искаме реформа в сектор Сигурност. Вярваме, че когато слеем ГДБОП и ДАНС, ще се даде възможност за ново назначение, шеф, който по един прозрачен начин, с концепция, съгласувано да може да вземе своята позиция.” Е, видяхме два дни по-късно какво се получи.

Ще наложите ли вето върху актуализацията на държавния бюджет?
Следя внимателно дебатите. Има много въпроси, на които още не е получен ясен отговор. Ще изчакам и дебатите следващата седмица. Надявам се да има промяна. Ако не, тогава ще консолидирам позицията си.

Тоест сте склонен да наложите вето?
Склонен съм, но ще изчакам дебатите.

Да не стане така, че депутатите да излязат в лятна ваканция?
Вижте, президентът е длъжен да стои над ваканциите и над ежедневното отиграване на ситуации, защото някой трябва нещо да направи. Това е може би най-важният закон в държавата. Има много въпроси по същество, на които трябва да бъде отговорено. За мен не е ясно защо преди няколко месеца тогава в опозиция, а сега управляващите посочваха, че има резерв в приходната част на бюджета от над 700 милиона лева. Днес се случва точно обратното. 200 милиона назад. За мен също така не са ясни много други разходни пера в планираната промяна на бюджета. Ще гледам внимателно и ще се отнеса отговорно.

Добре, ако Вие наложите вето върху тези поправки, върху тези промени, да сме по-точни, какво ще се случи? Ще има нови дебати в парламента и може би г-н Сидеров ще бъде принуден да гласува директно за първи път не за кворум, а с ДПС, за да може тези промени да минат след Вашето вето.
Аз не участвам в подобни сценарии, но аз налагам вето само с аргументи. Това е моята принципна позиция. На тази позиция могат да се доверят абсолютно всички политически партии от целия спектър на българското пространство. Така съм действал в първата година и половина и така ще продължавам да действам.

Събитията, които се случват, обединяват или разединяват хората?
Категорично обединяват. И задават посоката за промяна. Като президент истински вярвам, че това ще бъде промяна за добро. Стоя твърдо зад исканията на гражданите за европейска демокрация в България, за работещи институции, за ефективно разпределение на обществения ресурс, за повече прозрачност. Вярвам, че гражданите имат пълното право да посочват проблемите и да изискват решение. И тук стигаме до темата, при която не всички искат да ги чуят. А някои работят, за да бъдат разделени – град на село, богати на бедни, млади на стари. Не е това подходът, в който аз вярвам.

Добре, как ще убедите тези хора, които са се подписали в подписката, която се организира на т.нар. контрапротест? Какво бихте им казали на тях? Те искат Вашия импийчмънт.
Това е тяхно гражданско право, което аз уважавам. Дълбоко вярвам, че всички протестиращи имат обща кауза и обща цел, за една по-добра, по-европейска България. И именно затова излязох с инициативата да продължим тези дебати, като стартирам три дебата в същия формат. Всички са поканени, всеки ще бъде чут.

Колко още противоречиви назначения може да издържи българското общество? Къде е прагът? Къде го виждате?
Виждаме колко чувствително е вече българското общество на тази тема. Вярвам, че гражданите, въоръжени с тяхната правдивост и тяхната гражданска мотивация и инициатива, имат правото да правят това, което ние всички днес виждаме. Те имат правото да изискват хора с интегритет, хора с професионализъм, които да застават на водещи държавни позиции. И, разбира се, по делата ще се съди кой какво прави.

Как тече диалогът с партийните лидери в момента, които са представени в парламента? Днес, след като видяхме какво се случи на консултативния съвет. Вие кога се чухте с Пламен Орешарски за последен път?
С Пламен Орешарски се чувам, бих казал, по няколко пъти на седмица. Последния път се чухме в неделя, когато той имаше събиране заедно с македонската делегация на техния премиер, от гледна точка на добросъседството между България и Македония. И считам, че на чисто прагматично ниво аз имам какво да кажа на министър-председателя, а и той е добронамерен и обменяме аргументи.

Разбира се, едно е между президента и министър-председателя, друго е между президента и политическите лидери. И тук искам да споделя моето притеснение, което в последните седмици постоянно показвам, а именно притеснението ми от това, че част от политическите лидери в България са избрали една посока на реваншизъм. Една посока по-скоро на задълбочаване, отколкото на решаване на големите теми пред обществото, големите проблеми.

Притеснен съм, защото няма как да се борим с олигархията, няма как да направим големите реформи в енергетиката, в здравеопазването и в много други сфери. Няма как да вкараме силна прозрачност, електронно правителство, обществени поръчки, ако нямаме съгласие, ако нямаме консенсус.

Ако политическите лидери са зависими от олигархията, как очаквате те да се борят с нея?
Само по делата се съди. Ето, аз мога да изляза честно пред българските граждани и да кажа какво съм свършил аз. Надявам се всеки един от българските политици да могат да направят същото. Служебното правителство, което аз назначих, инициира правилата за пръв път с държавните пари. Служебното правителство създаде електронните досиета, направи национален план за електронно правителство. Нали всички сме убедени, че ако искаме да преборим корупцията, това няма да стане през Брюксел, а ще стане с електронното правителство. Нали всички сме убедени, че олигарсите ще работят по правилата, когато създаваме правила? И не допускаме те да бъдат заобиколени.

Добре, Вашите противници казват, че това е в интерес на някои кръгове, капитал и т.н.
Не виждам доказателства, а виждам именно теорията и подхода „Крадецът казва: Дръжте крадеца”. Много е елементарно и е много прозрачно. Връщам се в началото на нашия разговор. Нали си говорихме за онези каци с мед, вижте къде са обществените пари, в каква посока отиват. Вижте къде са обществените поръчки и в каква посока отиват. И вижте приватизацията къде е отишла. Там е решението на това какво правят политиците, кой работи за по-малко и кой работи за повече олигархия.

Добре, вече към 15-тата минута на нашия разговор след всичко, което казвате, си мисля за нещо друго. Навън се чува „оставка”, „избори веднага”. Ако има избори веднага, няма ли да се получи същият парламент, само че в по-различни пропорции? Какво решение има тогава?
Народът е мъдър, показвал го е много пъти. Гражданската енергия днес навън е изцяло позитивна. Те дават шанс за промяна. Същевременно аз съм абсолютно убеден, че в тези за България интересни, турбулентни, кризисни времена, много динамични времена, в които аз не мога да прогнозирам кога ще има избори, същевременно обаче е повече от ясно, че промяната е налице. Нищо няма да бъде същото. Аз съм убеден, че и гражданите ще мислят следващия път как и по какъв начин да гласуват. Аз съм убеден, че и политиците ще се променят. Аз съм също така абсолютно сигурен, че ще има нови проекти, ще има нови лидери, ще има нови лица.

Когато говорим за нови политически проекти, как да бъдем убедени, че зад тези нови политически проекти не седят същите користни хора или други користни хора като старите, които седят зад старите политически проекти.
По делата ще ги познаем. Народът, както и всички ние вече сме достатъчно изморени от креативното говорене, от неспазените обещания, от казването едно, вършенето друго. Вие виждате, че хората поставят много ясно нещата. И тук виждам грешки в управляващите. Протестиращите казват: „Да, ние нямаме нищо против реформата в енергетиката”. Няма никой против цените на тока да паднат с 5% или да се вдигнат майчинските, но това не противоречи, а и не може да измести дебата, че има нужда и от морал, че има нужда и от промяна в системата.

Волен Сидеров Ви призовава да се явите в парламента и ще Ви призове да се явите в парламента, в комисията, която той оглавява, във връзка с обвиненията, които чухме на консултативния съвет за национална сигурност. Ще се явите ли?
Категорично не.

Защо?
Защото всеки, който дори и малко се е докоснал до Конституцията, знае много добре, че духът на Конституцията и правилата, разписани в нашата Конституция, казват взаимен баланс на властите. Баланс на властите, а не една власт, която да властва над останалите. Аз се питам, ако в същата тази комисия в Народното събрание се получи сигнал срещу главния прокурор или срещу председателя на Върховния административен съд, или на Върховния касационен съд, какво? Ще го извикат на разпит там ли?

Не се ли притеснявате, че този отговор в момента ще подхрани следния начин на мислене – президентът не иска да се яви пред тази комисия, защото не иска да отговаря на неудобни въпроси?
Много пъти съм заявявал, че ще способствам за разкритието на истината пред всеки компетентен орган, който е натоварен с това по закон и по Конституция, но няма да участвам в партизански битки и политическо заиграване, просто да използваме на ръба на закона и на Конституцията единствено и само с политически цели за, да го наречем така, за леене на кал и за заиграване на ръба на закона с включително и най-важните институции в държавата.

Добре, това тефтерче, прословутото тефтерче. Дори не ми харесва много и тази дума тефтерче, да Ви кажа. Да го наричаме бележник за лични записки. Вашето име е там. Защо?
Не мога да обясня защо един висш представител на българската държавност е водил записките си и какво е имал предвид. Не е и моя задача, сигурно прокуратурата ще го разбере. Но казусът е много елементарен и на нас ни отне точно три дни, за да отговорим на него. Да, получихме писмо от Комисията за защита от конфликт на интереси, за предотвратяване от конфликт на интереси. И в момента, в който получихме това писмо, на нас ни беше ясно колко лишен от всякакви основания е бил този сигнал. Получихме писмо, отговорихме в разстояние на три дни. Отговорът ни е категоричен и подкрепен с всички доказателства.

Вие имате ли тефтерче между другото, бележник?
Знаете ли, аз нямам тефтерче, но си пазя записките и вярвам, че това е част от българската държавност.

В края на това интервю отново Ви връщам тук. Хайде, ако искате, посочете три решения за излизането от този кръг.
Аз ще бъда много конкретен. Това първото са държавните пари. Решението тук е правилата, които бяха приети от служебното правителство, да се спазят и същевременно дори да бъдат надградени, защо не? Това второто тук, това са обществените поръчки. Решението е много елементарно – типизиране на обществените поръчки. Те не трябва да са креативни за богоизбраните, а да бъдат типови. Те трябва да бъдат стандартизирани, те трябва да бъдат електронизирани.

Това нещо отнема няколко месеца и ние ще бъдем от другата страна на барикадата. Тук ще се разбие и корупцията, защото гражданите няма да ходят да се молят на бюрократите за услуги. Всичко ще става електронно, дистанционно. Това е голямата битка на България. Това третото е приватизацията. Тук, за съжаление, тази страница е почти затворена. Българите много коментират тази тема с приватизацията, активите къде са отишли, как са отишли, но аз бих помолил и малкото, което остава, да се даде на стратегически инвеститори и на добри стопани.

Добре, благодаря Ви, г-н президент, за тази рецепта накрая. След тези три стъпки с кръговете ще бъде свършено.
Абсолютно съм убеден в това. Началото на края. Добрите стъпки в правилната посока.

Благодаря Ви за това интервю!
И аз благодаря!