Смятам, че въпросите, които поставих преди повече от година, относно основни принципи за изборните правила, продължават да са актуални и днес. Това заявява президентът Росен Плевнелиев в официално обръщение.
От него се разбира, че държавният глава настоява двете гласувания да се състоят на 25 октомври. Експерти очакваха, че именно за тогава той ще насрочи местните избори.
Плевнелиев представи и мотивите си зад всеки от въпросите на референдума - от гласуване за личности през пресичане на контролирания вот до приобщаване на българите зад граница към политическия живот.
След проведени консултации с парламентарно представените политически партии и коалиции, държавният глава се обръща към народните представители с призив за решение за произвеждане на национален референдум по следните въпроси:
1. Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?
2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?
3. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?
„Дебатът не е приключил и това е най-силното доказателство за факта, че нашите сънародници искат да се изкажат по категоричен начин за важни принципи на изборните правила и функционирането на демокрацията”, коментира президентът.
Президентът се аргументира от практична гледна точка за провеждането на 25 октомври едновременно на местните избори и на референдума – според него, ще бъде по-евтино. Истината е, че у нас няма традиция за всенародните допитвания. Най-сигурно е те да бъдат комбинирани с друг вот.
Според президента, провеждането на референдум по изборните правила ще проправи път за нови референдуми, общественото очакване към които е да се превърнат в работещ инструмент.
Плевнелиев не пропуска да напомни и „активната и широка подкрепа на гражданското общество” за провеждане на референдума, както и 500-те хиляди събрани подписа, въпреки които през миналата година референдум не се състоя.
За мажоритарния елемент
„Смятам, че въвеждането на смесена избирателна система съчетава предимствата на мажоритарната и пропорционалната и намалява техните недостатъци”, посочва Плевнелиев.
Той подчертава основополагащата роля на многопартийната система, но, по думите му, с промените ще може и да се гласува за личности.
За задължителния вот
По отношение на въпроса дали да бъде въведено задължително гласуване на изборите и националните референдуми президентът Росен Плевнелиев посочва, че при задължително гласуване участие в избори и национални референдуми ще вземат и сънародниците ни, които по една или друга причина са се отчуждили от политическия живот.
„Само като повишим избирателната активност, ще намалим тежестта на контролираните гласове“, категоричен е държавният глава.
За електронното гласуване
Плевнелиев се обръща с призив за електронно и дистанционно гласуване, като подчертава, че може да бъде намерено законодателно решение, което да гарантира тайната на избора.
„Този начин на гласуване ще доведе до по-висока избирателна активност и повече хора ще се чувстват политически представени. Над 1.5 милиона наши сънародници зад граница, както и много граждани в страната, които не са безразлични какво ще е бъдещето на родината ни, ще могат много по-лесно да участват в избори и референдуми“, мотивира се държавният глава.
Пълният текст на обръщанието можете да прочетете на следващата страница!
Скъпи сънародници,
Съгласно Конституцията на Република България внесох в 43-то Народно събрание предложение да бъде прието решение за произвеждане на национален референдум със следните три въпроса:
Първи въпрос: Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?
Втори въпрос: Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?
Трети въпрос: Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?
За втори път сезирам парламента с предложение за произвеждане на национален референдум по изборни права на българските граждани. Въпреки че 42-рото Народно събрание не пожела да чуе волята на българските граждани по този въпрос, през изминалата година сме свидетели на интензивен и богат на аргументи дебат в обществото. Нашите сънародници искат да бъдат активни участници в процесите на взимане на решения в държавата, като се произнесат по съществени въпроси за това как функционира българската демокрация и изборният процес. Народът се отнася критично към състоянието, в което се намира българската политическа система, като посочва несъвършенствата на демократичния ред. Голямо е общественото очакване да направим повече за преодоляване на недостатъците и пропуските на прехода.
Българското гражданско общество е достатъчно „зряло“, за да се произнася пряко по важните за страната въпроси. Не една и две бяха кризите в годините на прехода. Най-новата ни история доказва, че когато политиците предизвикат нестабилност или сбъркат, именно енергията на гражданското общество излиза на преден план като коректив. Българският народ не бива да бъде подценяван. Той трябва да бъде чут. През последните години сме свидетели на опасен процес на делегитимация на институции, на партии и, за съжаление, на политическата система като цяло. Част от причините се коренят именно в загубената вяра, че всеки гражданин е важен, че всеки може с гласа си да промени държавата и че родната демокрация предоставя възможност на гражданина да участва пряко във вземането на решения. Няма по-силен инструмент, с който да повишим доверието на гражданите от референдума! Използването на пряката демокрация е доказателство, че политиците служат на народа. Уверен съм, че ако засилим ролята на референдумите в нашия политически живот ще спечелят всички – и партиите, и гражданите и институциите.
Вярвам, че при добра регламентация и организация, този най-мощен инструмент на пряката демокрация може да направи политическата среда в страната далеч по-устойчива и стабилна. Добър знак е, че 43-то Народно събрание работи за приемането на промени именно в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Общественото очакване е референдумите да се превърнат в работещ инструмент за решаване на обществено значими въпроси. Инициирайки допитване до народа, искрено се надявам да дадем път на референдумите и за в бъдеще. Защото от всеки един от нас зависи да бъде активен, да има мнение и позиция как да подобрим родната демокрация. Задача на политиците е да чуят и изпълнят народната воля без капчица популизъм, а отговорно и с мисъл за държавата.
Изборното законодателство беше често променяно в годините на прехода. За съжаление, много от тези промени отразяваха вижданията на една или друга управляваща политическа сила, отблъскваха другите, генерираха противоречия и като ефект обществено недоверие. Предлагам този референдум, защото няма нищо по-естествено от това да попитаме българския гласоподавател по какви правила иска да излъчи своите представители. Досега нямаме дори два последователни избора по едни и същи правила. Надявам се това да се промени. Най-сигурната рецепта за устойчивост и представителност на политическите решения е да питаме суверена. Нека избегнем политическите боричкания за някой глас в повече, нека приключим с непрестанните обвинения между управляващи и опозиция, като подсилим родната демокрация чрез всенародно допитване.
Предлагам националният референдум да се проведе заедно с предстоящите избори за общински съветници и кметове на 25 октомври 2015 година. Едновременното провеждане на местни избори и референдум ще даде възможност да чуем хората с възможно най-малко допълнително натоварване на бюджета. Практиката на много прогресивни общества показва, че съчетаването на двата вида гласуване позволява на пряката и представителната демокрация да си взаимодействат, като подсилят демократичните устои на държавата. Считам, че съчетаването на избори с референдум е добър модел, който да въведем сега, с надеждата да се използва и за в бъдеще.
Възможността, която законът предоставя чрез механизма на преференциалното гласуване, е добра първа стъпка, но недостатъчна от гледна точка интереса на българския избирател да гласува за личности. Нужен е много по-силен, много по-отчетлив мажоритарен елемент. Трябва да засилим връзката между гражданите и техните избраници. Да дадем възможност гласоподавателят да избира народни представители, които имат ценности и идеи, които имат какво да кажат, а и има кой да ги чуе. Като държавен глава заставам категорично зад многопартийната политическа система, която е едно от най-ценните постижения на нашия преход и в никакъв случай не бива да бъде отричана. Изрично подчертавам основополагащата роля на партиите в парламентарната демокрация като носител и представител на народната воля. Същевременно чрез въвеждане на „смесена избирателна система“, при която част от депутатите се избират мажоритарно, а останалите се избират с партийни листи, ще запазим партийното многообразие, но ще гласуваме и за личности. Призовавам всички, които подкрепят мажоритарния избор, да подкрепят и провеждането на референдум по този въпрос.
Предлагам да попитаме суверена и дали гласуването да бъде задължително. Разбирам, че в млада демокрация като нашата въвеждането на още едно задължение не се възприема еднозначно, но въпреки това съм уверен, че ние като общество сме длъжни да намерим начин да приобщим към обществено-политическия живот тази група от наши съграждани, които са се отчуждили и не гласуват. Колкото повече наши сънародници участват в изборите, толкова по-легитимен ще е изборът, а институциите - по-стабилни и представителни.
Много са ползите от дистанционното гласуване по електронен път, но най-важно е, че това ще бъде крачка в посоката, в която се развива прогресивното човечество. Ние вече ползваме ежедневно възможностите, които ни предоставят съвременните технологии. Електронното гласуване е бъдещето, то със сигурност ще се случи. Въпросът е не дали, а кога. Уверен съм, че българските гласоподаватели ще могат да гласуват електронно в близко бъдеще - нека го направим навреме. Така над милион и половина български граждани по света ще могат да дадат своя принос за бъдещето на Родината. Не съм съгласен милиони българи да бъдат изключени от обществено-политическия живот, само защото са свободни и са намерили реализация в чужбина. Сънародниците ни зад граница не са безразлични към случващото се в родината. Те имат отношение и мнение, като очакват да могат да упражняват конституционното си право на участие в избори и референдуми от всяка точка на света.
Уверен съм, че ако българските граждани се произнесат положително по този въпрос, политическите сили в парламента ще намерят начин да регламентират процеса така, че да се дадат сигурни гаранции за независимостта на вота и тайната на гласуване.
Скъпи сънародници,
Надявам се, че нашите народни представители ще приемат решение, което ще даде възможност да бъде произведен този референдум. Нека не забравяме, че това беше и волята на повече от половин милион българи, които подкрепиха подписката за референдум преди година. Не можем да оставаме глухи за техния глас. Нямаме право да се крием зад конюнктурни аргументи и краткосрочни политически интереси.
С тези аргументи инициирам провеждането на национален референдум с надеждата гласът на българските граждани да бъде чут, а демократичните институции да получат така необходимата допълнителна доза доверие.
