67 „въздържали се” депутати от ГЕРБ отхвърлиха предложението на Синята коалиция да се въведе временно ограничение за бивши сътрудници на Държавна сигурност (ДС) да заемат ръководни постове в администрацията и в държавни институции. Макар че не застанаха гласно „против”, народните представители от управляващата партия осуетиха приемането на Закона за лустрацията на първо четене. Промените бяха подкрепени едва от 12 депутати, а 18 казаха „не”.
Предлаганите текстове предвиждаха бившите сътрудници на ДС да не могат да заемат ръководни длъжности във ВСС, в Министерство на отбраната, в БНБ, в съвременните служби за разузнаване и сигурност, в МВР, в институцията на Омбудсмана и в ръководните органи на НЕК и Българския енергиен холдинг и дружествата с преобладаващо държавно участие.
Срокът на въведеното временно ограничение беше 10 години от влизането на закона в сила.
Според вносителя Лъчезар Тошев лустрационните закони не заплашвали основните човешки права, не са акт на реванш или налагане на справедливост, нито са наказание по презумпция за вина. Целта била да гарантират успешното провеждане на държавната политика в процеса на демократизация и ефективно прилагане на преориентирането на българската политика към ЕС и НАТО.
„Комисията разгледа законопроекта. След падането на желязната завеса в редица държави в Европа бяха приети и приложени лустрационни закони. Извършените престъпления по време на комунистическите режими следва да се наказват и в Наказателния кодекс. Трябва да се отбележи, че въпросът за давността на тези престъпления в България все още не е намерило справедливо решение”, коментира Искра Фидосова, след като представи доклад на правната комисия.
По думите й при всички лустрационни закони, прилагани в европейските държави, се въвежда принцип на преценяване на всеки случай индивидуално от орган, избиран от парламента с голямо мнозинство.
