Политиците трябва да са щастливи, когато младите имат мнение, за което са готови да се борят. Това заяви президентът Росен Плевнелиев пред около 400 студенти на Американския университет в Благоевград, пред които изнесе лекция на тема „За по-добро бъдеще: кой трябва да поеме инициативата?".

„Да обърнем гръб на проблемите е 100% рецепта за неуспех! Няма друг начин хората да реализират идеите си без работещи институции, затова отново призовавам гласът на гражданите да бъде чут и заедно да накараме институциите да заработят”, посочи държавният глава и призова политиците да не се страхуват от протестите, а да се вслушат в тях.

Политическата конфронтация

Плевнелиев изтъкна, че днес политическата конфронтация е достигнала най-високо ниво от началото на прехода, а България е в състояние на „повсеместна политическа криза” заради „реваншизъм, дефицит на диалог и на конструктивен подход”.

Президентът призова за демократична консолидация, която според него може да се постигне само чрез укрепване на гражданското общество, върховенството на закона, на независимите и обективни медии, на пазарната икономика и публичните институции.

„24-годишният преход към демокрация и пазарна икономика показа, че простото установяване на демократична партийна система, институции и законодателство не е достатъчно за установяването на дългосрочна демократична стабилност. Единствено инвестициите в дългосрочните стълбове на демокрацията могат наистина да възвърнат развитието на демокрациите в региона", каза Росен Плевнелиев.

Според президента, днешната институционална криза в България се дължи на структурни проблеми на демократичната система, които обществото ни не е преодоляло напълно за 24 години преход.

„Такива са правителствените зависимости от олигархични структури, които активно влияят върху политическия дневен ред чрез медийна концентрация и задкулисно правене на политика, чрез липса на прозрачност по отношение на големи правителствени проекти, неефективна и недостатъчно независима съдебна система”, изреди той.

Проблемите на младите демокрации

„В началото смятахме, че това е национален проблем, но това е регионален феномен за Централна и Източна Европа. В нашите млади демокрации в целия регион има тенденция на отстъпление и загуба на крайъгълни постижения на демокрацията, веднъж оставени без подкрепа", посочи президентът.

През 2013 г. гражданското общество се завърна на сцената с вълна от спонтанни протести и с искане за промяна, хората поставиха проблема за това как работи нашата икономика и демокрацията ни, подчерта държавният глава в лекцията си.

„Отбелязваме безпрецедентни протести, политическа конфронтация и исторически ниски нива на доверието в институциите и политиците в България, но и по целия свят. Днес гражданското общество има различен дневен ред. Въпросът е готови ли са политиците за промяна", изтъкна Росен Плевнелиев.

Президентът изреди проблемите, ясно посочени от българските граждани – ниски доходи, безработица, корупция, проблеми с върховенството на закона, ниско качество на здравеопазването, зависими медии, млади хора, които напускат страната. „Хората не се интересуват толкова от рейтинга на политиците, а именно от посочените проблеми, решаването на които не е толкова трудно”, каза държавният глава.

„Например, решението на проблема с ниските доходи са реформите за конкурентоспособност и по-добра бизнес среда за повече инвестиции. Решението на проблема с безработицата е подкрепа за малките и средните предприятия. Решението за корупцията е електронното правителство, а за здравеопазването – реформа и въвеждане на електронно здравеопазване", допълни той.

ЕС и комунистическото наследство

По думите на Плевнелиев, вече е ясно, че членството в Европейския съюз не води автоматично до просперитет, до върховенство на закона и до демокрация. „За тях трябва да работим", категоричен бе президентът.

Държавният глава коментира, че след 45 години комунизъм България днес има институции „с европейска форма и фасада, но тяхното съдържание и резултати не отговарят на очакванията на хората".

„Затова смятам, че активната позиция на гражданското общество е много позитивен знак, че хората ги е грижа, че хората действат и се променят", каза още държавният глава.

Историческата трансформация

В лекцията си президентът Росен Плевнелиев определи като забележителна историческата трансформация през изминалите повече от 20 години на страните от региона на Югоизточна Европа, където след колапса на комунизма днес има само добри съседи и приятели. Според него, евроатлантическото партньорство също е ключов фактор за предпазване на страните от Централна и Източна Европа от заплахата за отстъпление от демокрацията.

„Инструментите за това отново са активното гражданско общество, институционалното изграждане, както и активният икономически и политически ангажимент на евроатлантическите партньори”, смята президентът.

„Един от уроците, които научихме, беше, че можем да променим играта, само ако работим заедно, като регион. Стратегията ни трябва да се основава върху премахване на всички неразбирателства и виртуални граници, които ни разделят. На тяхно място трябва да поставим нови пътища, които ни свързват и ни помагат да правим бизнес; нов стил на партньорство, базиран на взаимно доверие, и креативност, основана върху нашето разнообразие", каза още президентът.

„Бъдещето е ярко, посоката е ясна, но кой трябва да поеме инициативата? Отговорът е: всички ние! Това е, което научихме от миналото, но и от близката ни история. Вече не вярваме на супергерои и на популисти, по-добре е да се доверим на силни демократични институции и активно гражданско общество, което да бъде пазач на нашите правила и нашите ценности. И това наистина зависи от всеки от нас", декларира Росен Плевнелиев пред студентите на Американския университет в България.