Евразийският съюз е антиевропейски по същината си, по ценностите си, по визията си за света и обществото. Това заявява президентът Росен Плевнелиев в интервю за френския в.”Експрес”.

Той припомня, че Москва замисля новия си проект като външнополитически мастодонт, "простиращ се от Лисабон до Владивосток", което "изключва и отрича Европейския съюз".

Президентът смята, че в кризата с Украйна става дума за оцеляването на самия Европейски съюз като пример за хуманизъм и демократично развитие и в този контекст отбелязва, че Европа не проявява достатъчно твърдост пред Кремъл.

"Ако отстъпим днес, нашият Съюз не само ще бъде дестабилизиран, но и делегитимиран като демократичен модел в очите на всички, които мечтаят някой ден да се присъединят към него - имам предвид преди всичко нашите съседи на Балканите", подчертава Росен Плевнелиев.

Той предупреждава за опасността от оформяне на периферна зона в Европа, което според него би било точно това, което иска Кремъл. "Да не забравяме, че всички войни в Европа са започвали заради сблъсък на интереси на великите сили в тази прословута периферия", посочва българският президент.

"Свидетели сме на нова политика, по-националистическа и агресивна, в страните, които съветско време се наричаха "близката чужбина", казва българският президент. Според него най-напред в Крим, а сега и в Югоизточна Украйна Кремъл прилага преднамерена стратегия за дестабилизация. "Кой е наред? Молдова? Балканите?", пита се президентът.

На въпрос за русофилството и за резервите на българската политическа класа към налагането на санкции срещу Москва президентът признава, че действително България остава русофилска страна. Той обаче подчертава, че най-вече и преди всичко тя остава проевропейска държава.

Ето и пълният текст на интервюто, взето от журналиста Александър Леви. Преводът е на международния редактор Апостол Николов:

Чувства ли се България застрашена от украинската криза?
Р.П.: Да и щеше да е още повече, ако не бяхме се присъединили към Атлантическия алианс (НАТО) през 2004г. и към ЕС през 2007 г. Едва ли ще мога да се отблагодаря на онези, които ни се отвориха, за да направим този цивилизационен избор, който представлява основата на нашата сигурност. Защото е вярно, че не си правя илюзии, за това каква е днешна Русия.

Какво имате предвид?
Р.П.: Кремъл смени своите методи. Ние сме свидетели на една нова политика, която е по-националистическа и агресивна в един район, който през съветската епоха се наричаше „близката чужбина” на СССР. Говорим за една стратегия на умишлена дестабилизация. Първо беше Крим, след това по същия сценарий последва и югоизтокът на Украйна. Кой ще е следващият? Молдова? Или Балканите?

Знаете ли, че от началото на украинската криза, не е минала и една нощ без руски самолети да бъдат засечени над Черно море и да се налага български самолети да излизат да ги посрещат? За два месеца, нашите изтребители, които действат по програмата Air policing на НАТО са вдигани толкова пъти по тревога, колкото за последните 20г. Това ли е новата нормална обстановка? Такава ли е Европа, която толкова обичаме?

Определяна понякога като 16-та република на СССР, България и днес остава доста русофилски настроена. Местната политическа класа остава най-общо казано резервирана спрямо налагането на санкции на Москва. Особено заради енергийната зависимост на България от руските газ и нефт...
Р.П.: Вярно е. България е русофилска страна. Но по какъв начин любовта към културата, музиката и литературата могат да оправдаят инвазията в Крим?

Вижте, ние сме на първо място и преди всичко проевропейска държава. А руският проект е антиевропейски по своята същност, по своите ценности, виждане за света и обществото. Нека не забравяме, че идеята за Евразийски съюз, която е толкова скъпа на Владимир Путин, е представяна като „проект от Лисабон до Владивосток”, но той изключва възможността за съществуването на Европейския съюз като такъв.

Затова съм изненадан от реакциите на редица политически фигури в България, които твърдя, че не трябва никога да се противопоставяме на Русия. Да не са забравили, че сме членове на ЕС? Че сме част от едно семейство и че трябва да защитаваме ценностите на това семейство, сред които са толерантността и правовата държава. Колкото до природния газ – той трябва да е стока, а не оръжие.

По-общо казано, в България, както и в Европа, виждам два подхода за водене на политика спрямо Русия. Има едни, които са водени от интересите си и други, които се ръководят от ценностите си. Но за какви интереси може да става дума, ако в единия случай се спазва законът, а в другия не?

Смятате ли че Европа е достатъчно твърда спрямо Кремъл?
Р.П.: Не, Европа дава пример на целия свят със своя хуманизъм, демократично развитие – особено на източната част на континента. Именно това е предизвикателството, което ни поставя украинската криза. Защото тук не става дума просто за Украйна, а за съществуването на Европейския съюз изобщо.

Ако днес отстъпим, нашият съюз не просто ще се окаже дестабилизиран, но и лишен от легитимност като пример за демокрация в очите на онези, които мечтаят да се присъединят един ден. Мисля най-вече за нашите съседи на Балканите, които знаят какво е война и етническо прочистване. Нека не ги разочароваме!

Най-лошото ще е ако южноевропейците бъдат определени отново като хора втора категория, хора от периферията на Европа. Това ще е връщане към 19-ти век. Нека не забравяме, че всички войни в Европа са започнали заради сблъсък на интересите на Великите или именно в тази знаменита периферия. Трябва да покажем, ние европейците, че сме научили уроците от миналото.

Не Великите сили трябва да определят бъдещето на Украйна, а самите украинци. И това трябва да стане на свободни и честни избори. Пък защо и да не се организира референдум за териториалната цялост на Украйна.